Подкрепяме мерките на ЕС по пътя към икономика с нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. В същото време стоим на позицията, че при този преход трябва да се отчитат регионалните различия и спецификите на всяка държава от общността, съобразени с националния енергиен микс и енергийната сигурност. Това каза министърът на енергетиката Андрей Живков пред участниците и гостите на международната конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".
Министър Живков се спря обстойно на темата за декарбонизирането на енергийната система, което е от решаващо значение за нейното бъдеще. Над 75% от въглеродните емисии в ЕС са резултат от производство на енергия. Зеленият преход заема водещо място в Националния план за възстановяване и устойчивост, предвиждайки за това 38,1% от общите разходи. Така страната ни допринася за изпълнението на общоевропейските цели, подчерта енергийният министър.
Допълнителни предизвикателства са свързани и с новия законодателен пакет на ЕС „Готови за 55“. С него се повишава амбицията на ниво ЕС в първичното и крайното потребление на енергия до 2030 г. чрез индикативни национални цели за енергийна ефективност във всички сектори.
Зелената сделка на ЕК поставя амбициозната цел до 2050 г. Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент, посочи министър Живков. Стъпките по осъществяването й ще бъдат съпътствани от повече социални ангажименти, за да може процесът да бъде плавен и справедлив.
Министър Живков акцентира, че най-засегнати от трансформацията са въглищните региони и най-горещата тема е бъдещото „затваряне“ на въглищните ТЕЦ, съобщиха от Министерството на енергетиката. Думата според мен не е точна, защото за тези територии предвиждаме нов живот, свързан с проекти за газово базирани мощности, работещи в по-далечно бъдеще и на водород, ВЕИ инсталации и др., посочи министърът. Как ще изглежда икономическата им визитка след промяната, е въпрос, който трябва да се реши заедно с министерствата на икономиката, на регионалното развитие, на околната среда и в диалог с най-голям кръг заинтересовани лица.
Предлагаме за обсъждане 2038 и 2040 г. като индикативни срокове за прекратяване работата на въглищните мощности в България. Всяка от тези години ще бъде придружена от примерен сценарий за постепенните етапи на прехода, който трябва да бъде разработен на база на широко обществено обсъждане. Без съмнение тези решения не са лесни, но ни дават и много нови възможности за бъдещето. Важното е, че този разговор е започнал, след като през последните 20 години той непрекъснато е бил отлаган, подчерта министър Живков.
За да подкрепи държавите членки и за да се смекчат негативните последици, Европейската комисия разработи Механизъм за справедлив преход, ориентиран към най-засегнатите региони. Предвидените безвъзмездни финансови средства за България са 1,178 млрд. евро. Механизмът ще финансира области или части от тях на база одобрени от ЕК териториални планове за справедлив преход. Министерството на енергетиката е отговорно за дейностите по изготвянето на тези планове за трите водещи въглищни региона у нас (Стара Загора, Кюстендил и Перник), като се прави оценка и на допълнителни територии. За успешното осъществяване на прехода, в Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено създаване на Комисия за енергиен преход с широко участие на заинтересованите страни, която да разработи сценариите за преминаване към климатична неутралност на икономиката, съобщи министър Живков.
Въпреки ограничения си мандат и липсата на парламентарна подкрепа, служебното правителство се налага в кратки срокове да взима стратегически решения, подчерта енергийният министър. Той се ангажира, че в този процес всички решения ще се вземат след широко обществено обсъждане, което отчита интересите на всички заинтересовани.
