Общо 44,133 млн. лева на Първа инвестиционна банка (ПИБ) са били запорирани от български частен съдебен изпълнител по искане на Румъния. Причината - разследване в Румъния за корупция по програмата за раздаване на храни на бедни в северната ни съседка, информира Mediapool.
Изпълнителният лист за запора е издаден на 16 ноември тази година от частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова. Обезпечението е допуснато от Софийския градски съд (СГС) на 8 ноември по искане и в полза на Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния.
Информация, че ПИБ е намесена в случая, беше разпространена първо от "Биволъ". Сайтът за разследваща журналистика твърдеше, че банката е дала гаранция от 31 млн. евро на фирма "Ви Ем Корпорейшън", която печели търг за доставка олио и брашно за социално слаби в Румъния. Това станало, макар че под договора за гаранцията от страна на "Ви Ем Корпорейшън" се подписал не управителят ѝ Валери Петров, а Веселин Лафчиев, който е създал и регистрирал „Ви Ем Корпорейшън“ с адрес в апартамента на майка си на ул. „Лъвски рид“ 6 в София, твърди "Биволъ". Сайтът за разследваща журналистика посочва и, че Валери Петров е малоимотен и живее на улицата, като има само една каруца.
От ПИБ опровергаха информацията на "Биволъ", като посочиха, че съгласно официално съобщение на Националната антикорупционна агенция към прокуратурата на Република Румъния, публикувано на 6.10.2015 г., Румънската агенция за разплащания в земеделието (APIA) е превела сумите по договорите за доставка не както е предвидено в сключените договори - по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, София, а по сметка в Bank of Cyprus. Българската банка обяви, че заради това е подала сигнал до румънските власти, до ОЛАФ, до българската прокуратура и до ДАНС.
С решение на Софийския апелативен съд (САС) ПИБ е задължена да плати гаранцията от 22 млн. лева на APIA – Румънската агенция за разплащания в земеделието, която е организирала търга. Първа инвестиционна банка обаче обжалва плащането на гаранцията пред Върховния касационен съд (ВКС), защото парите не са постъпили по сметка на банката, както пише в договора с APIA.
През 2014 година случаят предизвика интереса на Специализираната прокуратура, която е сезирана от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов за това, че фирмите "Зитера" ООД и "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД са получили кредити на стойност от съответно 14 842 800 евро и 31 784 963 евро, които не са изплатили. Според заключенията на проверяващи от БНБ въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя. В случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала, гласи друго заключение на проверката. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите - когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.
Другото общо между двата кредита е, че и по двата договора авалист (поръчител – бел.ред.) е Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, бе разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена "Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента Танев продължава да е издирван от Интерпол с червена бюлетина.
През 2015 година случаят е пратен на Софийската градска прокуратура (СГП), където е образувано дело по чл. 248а от Наказателния кодекс. Това е дело за получаване на кредит по облекчени условия след предоставяне на неверни данни. Наказва се с до 1 година затвор. Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят.
Запорираната сега сума от 44 млн. лева представлява значителна част от печалба на банката за деветте месеца на 2016 г. Според данни на "Банков надзор" към Българската народна банка (БНБ) печалбата на финансовата институция към 30 септември е 55 млн. лева, пише Mediapool. ПИБ е една от банките, на които БНБ разпореди да увеличи капиталовите си буфери след прегледа на активите през лятото. Трезорът трябва да увеличи капитала си с 205,7 млн. лв. до април 2017 година. В официално съобщение от 11 ноември, от банката заявиха, че размерът на провизиите им е вече 140 млн. лева.
2024 година
В българския съд има развитие по случая. Върховният касационен съд (ВКС) постанови окончателно с определение, че банковата гаранция заради взетия аванс от "Ви Ем Корпорейшън", след който става ясно, че румънците са измамени, трябва да бъде покрита от ПИБ - съдебното решение: ТУК!
