Около 40% от безработните българи, които започват работа, остават бедни. Това сочат данните на Европейската комисия, цитирани от социалното министерство. В ЕС единствено в Румъния ситуацията е по-тревожна - там само един от всеки петима успява да се измъкне от бедността след започване на работа.
"Намаляването на безработицата е свързано със спада в бедността, но едва половината бедни, които намират работа, успяват да се измъкнат. Решаващият фактор тук е размерът на възнагражденията, както номинално, така и почасово. У нас под 40% от безработните, намерили работа, остават бедни", съобщават от социалното министерство, цитирани от в. "Сега".
Според изследване на Института за пазарна икономика заетият би получавал допълнителен доход, който е едва 18% по-висок в сравнение с парите от помощи и обезщетения, които е вземал като безработен.
Добрата новина е, че броят на бедните хора в ЕС намалява като цяло и това се дължи до голяма степен на намалението им в България, Румъния и Унгария. През 2012 г. броят на бедните е стигнал своя пик, след което е започнало намаление, но последните данни от 2014 г. сочат, че все още 122 млн. души (или всеки четвърти) в ЕС са заплашени от изпадане в бедност. Техният брой е най-висок у нас - 40.1% от хората в страната са заплашени от бедност, но от 2008 г. има известно намаление с около 5%. В Румъния този процент е почти същият - 40.2% от хората са застрашени от бедност. На дъното е и Гърция с 36%.
Въпреки това обаче всеки трети у нас продължава да живее в тежки материални лишения, според данните на европейската статистическа служба за 2014 г. Това означава, че тези хора не могат да покрият основните си разходи като сметки и наем на жилището си например. Страната ни изостава и по друг показател - броят на сключените договори на непълен работен ден. У нас 4-часовите договори са рядкост - едва под 5%. В същото време обаче над 60% от българите, работещи на непълен ден, биха предпочели пълна заетост.
