2012: Край на дългите отпуски за чиновници

От тази година държавните служители ще имат право на по-малко платен отпуск за извънреден труд. От следващата те започват да плащат процент от осигурителните и здравните си вноски, които досега се поемаха от държавата. За това се разбраха наскоро участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Увеличаване на пенсиите ще има, и то за всички пенсионери, но през 2013 г. Подготовката на бюджета за следващата година започва и той трябва да отрази договореностите, за които се споразумяха социалните партньори, предаде АСН.

2012-а обаче определено може да се нарече година на нови промени в пенсионния модел на страната, които засягат бъдещите пенсионери. През 2010 г. с реформа в модела бе увеличен осигурителният стаж, необходим за получаване на пенсия за всички категории работещи. Приети бяха и плавни промени, така че да се постигне финансова стабилизация на системата в близките петнайсетина години, поради огромния дефицит в нея. В края на миналата година предложението на управляващите за повишаване едновременно и на възрастта за пенсиониране предизвика недоволството на българите. Те излязоха на национален протест, оглавен от синдикатите. КНСБ и „Подкрепа” напуснаха Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като социалният диалог бе нарушен – промените не бяха обсъждани в него. Парламентът прие промените, макар и не толкова резки, съобразявайки се с недоволството на хората, припомня БНР.

Така от 2012 г. да станеш пенсионер в България става все по-трудно. От тази година с по четири месеца годишно се увеличава осигурителният стаж до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете при сегашните съответно 34 и 37 години за работещите в третата, най-масова категория труд. С по четири месеца на година расте и възрастта за пенсиониране до достигане на 65 години за мъжете и 63 години за жените. От 2012 г. се повишава възрастта за пенсиониране и на работещите първа и втора категория труд (рисковите професии). За първа категория – докато до края на 2014 г. достигне 48 години за жените и 53 години за мъжете. Съответно за втора категория – 53 години за жените и 58 години за мъжете. Според двата големи синдиката не повишаването на възрастта за пенсиониране е начин за стабилизиране на пенсионната система и стопяването на дефицита в нея от около два милиарда лева. Мерки като криминализиране на невнасянето на осигурителни вноски от работодателите, което ще залегне в Наказателния кодекс, както и преминаването на дейността по установяване на инвалидност към Осигурителния институт от 2013 г., ще намалят дефицита в него. В момента отпуснатите инвалидни пенсии са осемстотин хиляди, бюджетът на НОИ отделя за тях един милиард и седемстотин хиляди лева. Според изчисленията на управляващите с промените само през 2012 г. дефицитът на Националния осигурителен институт ще се стопи с малко повече от двадесет и четири милиона лева, а до 2017 г. трябва да изчезне съвсем.

През 2012 г. задължителните пенсионни осигурителни вноски, които работещите внасят, запазват съотношението си от предишната година – четиридесет процента от тях са задължение на работещия, шестдесет на сто – на работодателя. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица също е непроменен – той е 2000 лв. За паричните обезщетения при бременност и раждане се взема предвид трудовото възнаграждение не за осемнадесет, а за двадесет и четири месеца назад. Според законодателя по този начин се избягват злоупотребите, при които бъдещи майки месеци преди раждането се осигуряват на по-високи суми. Така се увеличава и обезщетението им по време на отпуската по майчинство, която е четиристотин и десет дни. При болест и трудоустрояване обезщетението се изчислява на базата на трудовите възнаграждения през последните осемнадесет месеца. Според законодателството първите три дни от заболяването се плащат от работодателя в размер на седемдесет процента от брутното възнаграждение, от четвъртия ден обезщетението изплаща Националният осигурителен институт.

През тази година държавните служители ще се простят с по-дългите отпуски. Законът за държавния служител предвижда до дванадесет дни отпуск за извънреден труд. Управляващите обаче решиха тези дни да се намалят на пет. В оставащите седем дни държавните служители са задължени да участват в курсове за повишаване квалификацията си. Така се решава въпроса с натрупаните през годините отпуски за извънреден труд от администрацията.