Парламентът ще сложи 20% таван на лихвите на бързите кредити, които сега тормозят хората с огромно оскъпяване. Това научи "Стандарт" от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев /ДПС/ и соцдепутата Кирил Добрев. Повод за инициативата са валящите оплаквания от избиратели, че страдат от нелоялни договори с финансови къщи и прилаганите от тях номера, с които оскъпяват кредитите, предаде Стандарт нюз.
Пръв за слагане на юзди на бързите кредити заговори соцдепутатът Кирил Добрев след срещи с жители в избирателния му район София-област. Най-много бързи пари има там, където хората са масово много бедни, обясни той. "В Драгоман и Годеч например има по 7-8 фирми за бързи кредити, хората вземат пари да си платят сметките за ток и заради оскъпяването не могат да върнат сумите", възмути се соцдепутатът.
"Това са новите мутри - ползват пропуска в закона и издевателстват над хората", разпали се той. Добрев даде пример как щом някой просрочи вноските си, финансовата къща го вкарва в списъка за некоректни длъжници на банките. И така го заробва. Защото нито една банка няма да му даде кредит и при нужда от заем човекът е длъжен отново да поиска бързи пари. Парадоксът е, че тези фирми не функционират по закона за банките, а имат право да вкарват длъжници в списъка им, обясни Добрев. Идеята на депутата е да се използва предстоящата промяна в закона за банките и да се въведе режим на контрол и за финансовите къщи.
Добрев ще предложи да се сложи таван на лихвите при бързите пари. Идеята му е тя да е 2,5 на сто от средния лихвен процент на банките, за който води статистика БНБ. В момента той е 8%, което означава, че максималното оскъпяване на бързите пари ще може да е 20 процента. Ще се направи обаче така, че таванът да не доведе автоматично до оскъпяване на таксите за разглеждане на заявката за заем и пр., обясни Добрев.
Новината за таван на лихвите на бързите пари потвърди и Йордан Цонев от ДПС. "Подготвяме поправка в закона за кредитните институции, която ще бъде внесена до две седмици от група народни представители", обясни шефът на бюджетната комисия в парламента. Лихвата със сигурност ще бъде регулирана, но няма да е над 20 на сто, добави той.
Обмисля се също така да бъде отстранен прагът от 400 лева, под който не е нужно да се обявява годишна лихва. Именно това е сумата, над която банките отпускат потребителски кредити. А финансовите къщи се възползват от този праг и дават бързи пари под 400 лева. Които след това излизат "през носа" на кредитополучателите. Щом прагът отпадне, финансовите къщи ще са длъжни да обявяват годишната си лихва, обясниха финансисти. А банките ще могат да отпускат и по-ниски кредити под 400 лева.
Губиш жилище за заем от 2400 лв.
Най-големите измами стават с псевдодоговор, който не се дава на клиента да го прочете предварително. Кредитополучателят попълва само сумата, която иска назаем, срока за изплащането и номера на банковата си сметка. Впоследствие се оказва, че действителността, както и сумите, са съвсем различни. Няколко такива случаи показа вчера Нова тв като кредиторът за всички е Профикредит. Еленка Кръстева от Бургас тегли хиляда лева със срок за изплащане една година и внася всеки месец по 100 лв., както е говорено със служителите. Тя обаче не вижда договора и той не е предоставен през целия срок на плащане от 12 месеца. На края на срока обаче се оказва, че дължи общо 3600 лв., а договорът е за три години.
За закъснение от един месец в началото поради постъпване в болница друга клиентка на същата компания, която е изтеглила 2400 лв., впоследствие трябва да върне близо 10 хил. лв. Въпреки че е предупредила предварително за болестта си и поискала отсрочка. На което Профикредит са се съгласили и казали, че няма да има проблеми, година и половина след това я дават на съдия-изпълнител и сега има опасност да загуби жилището си.
БНБ не наказва, но проверява
Небанковите кредитни институции, както е официалното название на фирмите за бързи заеми, подлежат само на регистрация в БНБ, а не са на разрешителен режим. Те са длъжни само да отговарят на няколко критерия, като например определен размер на собствен капитал, квалификация и професионален опит на ръководството и висшия мениджмънт и пр. Но БНБ не контролира пряко тяхната дейност. Дружествата от началото на 2012 г. се регистрират и в централния кредитен регистър на БНБ, което означава, че са длъжни да информират централната банка за всеки подписан договор за кредит и условията по него, както и цялото развитие на плащанията. От своя страна имат достъп до кредитните досиета на своите клиенти във всички банки, опериращи на територията на България, което е много важно, защото показва дали клиентът няма и други заеми и дали ги плаща редовно. Небанковите дружества обаче подлежат на контрола на Министерството на финансите и на Държавната агенция "Национална сигурност" по текстовете на Закона срещу мерките за пране на пари. При заеми над 400 лв. те попадат под ударите и на Закона за потребителския кредит. Комисията за защита на потребителите пък ги санкционира по тази линия. Въпреки това БНБ приема жалби от недоволни клиенти на фирмите за бързи кредити на сайта си, както и проверки по свой избор. Така например от началото на 2013 г. до 31 август са постъпили над 30 оплаквания от граждани срещу 14 такива фирми.
Раздали заеми за 2 милиарда
Регистрираните компании в България, които отпускат бързи кредити и се отчитат в БНБ, са около 270. До края на август отпуснатите от тях заеми са близо 2 млрд. лв. Фактът, че и този бизнес е засегнат от кризата, е виден именно в отчетите - там не се забелязва никакъв ръст, сравнено на годишна база. Което налага извода, че този бизнес освен високорисков е и не особено проспериращ по ред причини. Що се отнася до риска, самият факт, че необслужваните заеми в сектора са над 30% от общия брой, или 600 млн. лв., дава представа за какви опасности става въпрос. За сравнение при банковите заеми този процент е 17,5, и то натрупвани за доста по-дълъг период от време. Лошата новина обаче е, че при високорисковото кредитиране темпото, с което нарастват невърнатите кредити, е доста по-високо и това навежда на сериозни опасения, че тези дружества скоро ще имат много големи финансови проблеми.
Максималната средна сума на бързите кредити е до 400 лева, сочат проучванията върху този пазар. Не са рядкост обаче и искания за заеми от 100-200 лв. за много кратки срокове - месец, дори и седмица-две. Освен че така се намалява рискът за кредитора, дейността на дружеството за заеми излиза извън изискванията на Закона за потребителския кредит, който пък от друга страна не закриля гражданите, взели бързи заеми. Разбира се, има и случаи на по-големи кредити, взети за 12 месеца и повече. Но при тях всеки си прави добре сметката и преценява дали високата цена на заема си заслужава. Защото масовата практика сочи, че при кредит от 1000 лв. за една година след 12 месеца върнатата сума е 3, 4 или дори 6 хил. лв. И това е в случаите, когато всичко се развива според договора, няма просрочия и наказателни лихви. В противен случай дължимата сума набъбва неимоверно и се връща много трудно.
Адвокати настояват исковете да се обжалват
Да могат да се обжалват исковете на частни съдия-изпълнители. За това настояват юристи от Гражданско движение "ДНЕС" и Центъра за човешки права. Според тях е нужно да се въведе законова възможност да се обжалват всички действия на съдебните изпълнители, които засягат правата и законните интереси на страните. Юристите организират електронна и писмена петиция за отмяната на чл. 417 от Гражданско процесуалния кодекс. Според адвокатите той противоречи на европейска директива 93/13 и обслужва интересите на частните съдебни изпълнители и особено на банки. Направено е допитване сред хората и е пусната петиция по този повод, подписана от над 2000 души, заявиха адвокатите. Тази жалба ще бъде подадена към Европейската комисия за нарушаване на човешките права. Заради този текст хората остават без дом, тъй като документът дава право на банкови и небанкови институции, мобилни оператори да вадят изпълнителен лист срещу кредитополучател преди протичане на нормално дело в съда. Потърпевшият разбира, че е "потънал", едва когато на вратата му се появи частен съдебен изпълнител. Засегнатият има право на дело, за да се защити, както и на спиране на производството, докато не приключи процеса в съда. В противен случай, докато се насрочват дела, човек остава без имущество, смятат юристите. Според юристите от чл.417 могат да се възползват не само кредитните структури, но също общините и държавата.
Теглят ги с чужди данни
Поне три пъти на ден някой се опитва да изтегли пари с чужди лични данни само от една фирма за бързи кредити в интернет, алармираха от МВР. Една от жертвите, подали сигнал, се "отървала на косъм" цели два пъти по случайност с възможността да изплаща чужд кредит, взет по интернет на нейно име. Заради това от МВР апелираха сигнали за изгубени или откраднати документи да се подават веднага, тъй като собствениците им могат да станат жертва и на друго престъпление.
