"Група млади хора ентусиасти, които съвсем доброволно правят някакви хубави неща". Това са те, Добротворците от МОГА-Дряново. Сами се описват така. Лесно и някак естествено им се получава. Сигурно защото идва дълбоко от сърцата им. Будните млади дряновци Сашо, Ники, Галя, Стефан, Елена, Ани, Станимир, Георги и Мануела избраха да посветят себе си, талантите и усилията си на добротворчеството. Представят се с малките си имена дори пред съвсем непознати, защото държат да няма дистанция. Не между хората, а между доброто у хората.
"Докато сме израствали, така сме се формирали, опитва се да обясни Ники. - Всеки е имал нужда да прави нещо стойностно, нещо хубаво за града си, за себе си, за околните. Дойде обаче момент, в който се събрахме и обединихме тези усилия. А когато намериш съмишленици, желанието се увеличава многократно".
Сърцатите младежи имат амбициозна цел. Искат да съживят родния си град и да го направят малко по-добро място. Душата, която влагат, за да творят добри дела, е заразителна. "Искахме да създадем идея, която да обедини хората в Дряново и да ги мотивира да променят живота си и средата около тях към по-добро, обясняват усилията си те. - Мечтаем си за град, в който да живеем спокойно и да се развиваме според интересите и възможностите си. Искахме да предложим алтернативи за осмисляне на свободното време на децата в него. Град, с който родителите ни да се гордеят и никога да не съжаляват, че са прекарали живота си в него. Искаме Дряново да вярва, че има потенциал и да го развива мъдро".
Страстта, с която се впускат в добротворчеството, помита като лавина всяка трудност или пречка по пътя им към мечтаната цел. И вече дава резултати, повече от достойни за уважение. Може би най-ценният от тях е възстановената релефна карта на България в парка пред училището в Дряново. Благодарение на желанието и усилния им труд, жителите и гостите на родния им град отново се възхищават на майсторските отливки на Рила, Пирин и Родопите и виждат оживели водните артерии на родината ни в умален размер. А романтичният им проект, кацнал на ръба на скалата току над Дряновския манастир с нетърпение чака първото си предложение за брак. Пейката на любовта примамва туристите и изпитва чувствата им по стръмната пътека, преди да им разкрие спиращата дъха гледка на величествените скали и сгушеното между тях светилище, запазило историята за поколенията.
"Не съм от този край, но тук остана сърцето ми. Тук искам да направя нещо, което да бъде полезно, красиво и да остане в сърцата и на другите хора", подхваща Галя, връхлетяна от емоциите. И преди да успее да разкаже чувствата си, изплува образът на Колю Фичето. Огромният графит, изписан на доскоро мрачната и напукана стена до реката, вдъхва респект. Мостът в Дряново, който е истинско архитектурно произведение на изкуството, дело на легендарния майстор, вече е в ръцете му. Не, не е метафора това. Графитът е. Картината показва Уста Колю Фичето с макет на моста в ръце. Тази красота е поредният проект на младежите от МОГА-Дряново. А предстоящият е едно забравено конче. Не е истинско, иззидано е от бетон и камък, но е оставено на произвола на съдбата. И се руши. Но е извадило късмет с будните младежи, които са му "хвърлили око". И съвсем скоро "кончето" отново ще пие вода от пресъхналата в момента чешма край пътя за Дряновския манастир.
Младите добротворци от живописното възрожденско градче, сгушено в полите на Стара планина, тепърва започват мисията си. Мисия, заложена в душите и сърцата им от техните предци.
"Ако не вярвахме, че има добри хора, нямаше да го правим. В крайна сметка, нищо от всичко това не е само за нас", разсъждава Ники и оставя щафетата на Сашо: "Хората не са кастрирани от доброто. Не са кастрирани от това да споделят усилията си. Просто трябва малко повече ръчкане и да си непреклонен в целта си. Решаваш, че искаш да правиш нещо добро и използваш всички познати добри методи, за да го направиш. Когато си решен и изпълнен с желанието да го направиш, то става. Колкото и някой да не иска, то става!".
А Галя добавя на свой ред с толкова забележителната й вяра в по-красивото бъдеще: "Нашата мисия сега е да утъпчем пътя на добротворчеството. Веднъж утъпкан, другите няма да се сблъскат с това, с което ние сме се сблъсквали. Ще имат по-широко поле на изява, а едно добро води до друго и ефектът ще бъде на лице".
Звучи като рецепта за щастие, нали? А вие добротворци познавате ли?
#shareдобро
Автор: КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Оператор и монтажист: АЛЕКСАНДЪР ДОБРЕВ
