Какво е торф?
Торф се получава при бавно и постепенно натрупване на разложена растителност. Този процес протича на места с висока влажност и липса на въздух - блата и мочурища. От векове хората използват торф заради антибактериалните му свойства. В миналото моряците често вземали със себе си торфищна вода за дългите си пътувания, защото тя оставала прясна за много по-дълго време от обикновената.
Какво е торфище?
Местата с висока влажност и отсъствие на въздух, където се получава торф, се наричат торфища. Върху тях растат много специфични растения заради силната киселинност и липсата на хранителни вещества. Може да се каже, че торфището е част от дългия път на превръщането на езерото в гора. Това може да стане по два начина. При единия начин повърхността на езерото обраства напълно със сфагнови мъхове, а при втория мъховете завземат сухоземен участък и пречат на оттичането на водите. С течение на времето и в двата вида торфища се натрупва голямо количество торф.
Повърхността на торфището наподобява “жив килим” от мъх, който се състои от два слоя - плитък повърхностен слой, през който водата тече сравнително бързо и плътен аморфен слой от торф, наречен калотерм.
Най-голямото находище на критично застрашения Блатен плаун е стабилно
Торфища в България
Торфищата в България заемат общо площ от 800-900 ха, около 0,1% от територията на страната, най-вече в субалпийския и алпийския пояс на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Западни Родопи.
71% от торфищата се намират в национални и природни паркове.
97% от торфищата се намират в зони от Натура 2000.
(Натура 2000 е мрежа от защитени зони в Европа, създадени в съответствие с Директивата за природните местообитания от 1992 г.).
Често торфищата в България се развиват за сметка на циркусните езера, които са подложени на процеси на заблатяване.
Растително разнообразие на торфищата в България:
* над 200 вида семенни и спорови растения
* над 120 вида мъхове
Този тип местообитание обхваща планинските езера, в които е започнало обрастване с водна растителност и натрупване на торф. Такива са Скакавишките езера, езерата в гората под хижа “Скакавица” (Белички мочури), временни басейни в района на троговите долини на Седемте езера и Чанакгьолски езера в Северозападна Рила, част от езерата в Поповската трогова долина в Пирин, Чаирски и Смолянски езера в Родопите.
Тези, които искат да научат нещо повече за торфища на място, могат да посетят Торфищната информацияонна алея Витоша и екопътека “Очарованието на торфищата” в Белица.
Торфищна информационна алея "Витоша"
Намира се на около 1 км от местността “Ветровала”. Тук може да научите повече за значението на торфищата. Алеята е създадена, тъй като на територията на природен парк “Витоша” е резерватът “Торфено бранище”, който опазва най-значителния за България комплекс от високопланински торфища.
Екопътека “Очарованието на торфищата”
Ако искате да научите повече за торфищата в България, имате възможност да преминете “Очарованието на торфищата “ - екопътека в района на община Белица. Започва от планинския курортен комплекс “Семково” на около 1700 м надморска височина и завършва в местността Сухото езеро. Ако нагазите в торфището (може да го правите, но изключително внимателно) ще усетите под краката си нестабилна основа, все едно хидете по много мек килим от мъх.