Всеки софиянец и почти всеки гост на София е минавал край едно от най-натоварените кръстовища в централната част на града, между бул. “Мария Луиза” и бул. “Сливница”. Тук е мостът над Владайската река, познат днес като Лъвов мост заради четирите бронзови статуи на лъвове.
Но това място има дълга и интересна история. Преди да се появи днешният Лъвов мост през 1889 г., тук а бил прочутият Шарен мост.
Назад в миналото на моста
Откритите находки от 6-5 в.пр.н.е. свидетелстват за живот на това място от най-стари времена. През османската епоха тук е имало каменен мост известен като “Сандъкли кюпрю”, а реката местните наричали “Канлъ дере” или Кървавата река. Легендата гласи, че тук са хвърлени телата на избитите българи, защитаващи Средец при нашествието на османските завоеватели.
На двата бряга на реката имало площади, където всеки Великден и всяка Томина неделя се провеждат събори. Благодарни сме на Феликс Каниц за неговата известна картина от 1871 г., на която представя общ изглед от София от пространството на моста, когато градът е в ориенталски стил.
Място за екзекутиране не борци за свобода
До Освобождението тук е било мястото за екзекутиране на “душманите на империята”. В Османската империя имало правило: ако престъпникът не е местен, да се обеси пред тази порта, през която е влязъл в него.
Затова мястото е свързано с трагичната съдба на четирима български книжари: Стоян Табаков, Никола Чолака, Георги Стоицев и Киро Хранов. София е единственото място в България по това време, където книжарите образуват нещо като своя “завера” начело с Никола Чолака, наричан “Шопският апостол”. Той бил един от главните помагачи на Левски в Софийския район. Негов помощник бил Георги Стоицев, Песнопевец, псалт в църквата “Св.Крал (днешната “Св.Неделя”).
Знаете ли защо се казва "Орлов мост"?
През 1876-1877 г. двамата започват да разпространяват “Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата й се заемат Никола Чолака, Киро Геошев и Георги Стоицев. След получен донос в конака за опасната дейност на четиримата книжари, те са заловени и осъдени на смърт. Най-младият от тях Георги Стоицев е екзекутиран на мястото на стария мост. Софиянци наричали моста още “Банишор” на името на махалата. Но най-популярно било името Шареният мост.
Създателят на Шарения мост
Построяването на Шарения мост в София е свързано с богатия турчин Халил Сали Ефенди, известен с прякор “Шашавият Халил”. Едно лято реколтата била много богата и се разнесъл слух, че Халил купува слама. Шопите се трупали пред Халил и носели купища слама, а той никого не върнал и на всички плащал щедро. Всички се чудили защо му е на “Шашавият Халил” толкова много слама, че дори да плаща богато за нея. А той на всички отговарял “Заман саман сатар”, т.е. “Времето продава сламата”. Никой така и не разбрал какво има предвид. Следващата година реколтата била много слаба и всички тръгнали към Халил да купуват слама. А той продавал и продавал и то с голяма печалба. Със спечелените пари решил да изгради мост. От двете страни на моста написал “С време продадох, мост създадох”, а на другата страна текста от Корана “Дето няма чешма - сътвори чешма, дето няма мост - сътвори мост!”
Както е характерно за турската архитектура бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името. За съжаление, надписите днес не са запазени. Мостът бил най-важната порта към днешната българска столица.
Лъвов мост - една от емблемите на София
Лъвов мост
След Освобождението възрожденският книжовник Христо Г. Данов, родоначалник на книгоиздаването в България, дава предложение на това място да се построи паметник на екзекутираните книжари и революционери. Идеята е приета от българските управляващи и интелектуалци и бързо се изготвя мащабен проекта за мемориален комплекс на българи, загинали на това място.
С изпълнението на проекта са заемат известните чехи братята Прошек, който струва 260 000 златни лева, колосална сума за онова време. Бронзовите фигури на лъвовете са изработени във Виена от прочутата в Европа австрийска фирма “Рудолф Филип Вагнер”.
