Кой е Захари Стоянов
Захари Стоянов е революционер и общественик, но е известен най-вече като писател-летописец, който подробно описва едни от най-значимите събития в България от Априлското въстание до първите години след Освобождението.
Джендо
Още: Какво е истинското име на Захари Стоянов
Истинското име на Захари Стоянов е Джендо Стоянов Джедев. Роден е през 1850 г. в село Медвен, Котленско, в семейството на овчаря Стоян Далакчиев. Учи в родното си село и продължава образованието си в Сливенската полугимназия. Самият Захари по-късно казва, че е безкнижен и самоук овчар. Изучава френски език. Докато се самообразова, Захари Стоянов се препитава с овчарство. Живее в Русе, където работи като чирак при абаджия, а по-късно става калфа. Именно в крайдунавския град Захари се запознава с Никола Обретенов, един от синовете на легендарната Баба Тонка. Никола Обретенов е човекът, който променя името му на Захари, с което овчарят от село Медвен остава в историята.
По-късно се жени за дъщеря й - Анастасия Обретенова, с която имат дъщеря, носеща неговото име - Захаринка. В Русе Захари Стоянов започва революционната си дейност, като се включва в Русенския комитет на Вътрешната революционна организация.
Революционер и общественик
Захари Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Той е един от ръководителите на Четвърти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). След разгрома на въстанието, заедно с Георги Бенковски и още двама въстаници прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада. При засадата Бенковски и отец Кирил са убити в Тетевенския Балкан, а Захари Стоянов успява да се спаси. След няколкодневно скитане в Стара планина е заловен близо до Троян. Прекарва няколко месеца в различни затвори, след което се озовава в Пловдив, а по-късно е принудително изпратен в Медвен.
Още: Метаморфозата на Съединението - Захарий Стоянов
След Освобождението е член на Окръжния съд в Търново, секретар на Апелативния съд в Русе и съдебен следовател в Окръжния съд на същия град, служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия. Захари Стоянов е начело на Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България. От 1886 г. живее в София. Народен представител е в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889).
Летописец
Захари Стоянов има изключителна роля за съхраняване на народната памет. Неговите творби представляват исторически документи на събитията в България в навечерието на Освобождението, както и на бита и душевността на българина.
Още: Как овчарчето Джендо се превърна в летописеца на Априлската епопея
В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов разказва над 100 жития на мъчениците на българската свобода. Той рисува най-мащабната картина на България в нейния връх - епохата на Възраждането, обединявайки документалистика с художествено творчество.
Освен легендарните “Записки”, Захари Стоянов издава биографии на Васил Левски, Христо Ботев, пише книга за Чардафон Велики, както и за “Четите в България”.
Захари Стоянов е бил кореспондент на лондонския вестник “Таймс”, на “Ревю д Ориан” и “Газет дьо Хонгри”, “Телеграфул”, Будапеща” и на женевския журнал “Общее дело”. Изпраща много свои материали в три гръцки вестници.
Къде е роден Захари Стоянов?
В село Медвен, Котленско
Живописното село Медвен е сгушено в източната част на Стара планина. Намира се в община Котел, област Сливен, на 15 км югоизточно от Котел. Днес населението му наброява 190 жители.
Околността на селото е богата на природни забележителности - пещери, карстови образувания, извори, вековни гори и водопади. Покрай селото минава река Медвенска, която извира на около 10 км. От нея се образуват водопадите Синият вир, Малкият скок и Големият скок. Над водопад Синият вир е живописното Медвенско жрело.
Когато обикаля Балкана, Константин Иречек пише за село Медвен “След три високи могили, стигнахме българското село Медвен, скрито в дълбока долина над рекичката Гюлмез Дере, която отива между орешаци и лозя на югоизток в Камчия. Медвен е последното българско село край Макчия долу. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни можеш да се лута из тях…"
Повечето къщи в селото са в стила на котленските възрожденски къщи, които се отличават с използването на дърво като основен строителен материал.
Днес в Медвен има над 400 къщи, от които 168 са обявени за паметници на културата.
Сред най-известните от тях е родната къща на Захари Стоянов.
В Медвен е роден и знаменитият български драматург и творец Стоян Бъчваров.
