Със сигурност сте чували камбаните на храм-паметник „Александър Невски“ независимо дали на живо, или по телевизията. Малцина от вярващите обаче знаят, че дължим медения им глас на отрудените ръце на Мария Зъбова – дама на преклонна възраст, която до съвсем скоро изкачваше витата стълба с 220 стъпала до камбанарията, за да бие камбаните на „Александър Невски“. Предвид броя, размера и теглото на камбаните на „Александър Невски“, както и че е възможно единствено ръчно биене, тъй като записът на неповторимите им гласове се оказва невъзможен, това съвсем не е лесно и са необходими трима души, за да чуем ангелския глас на камбаните. От далечната 1982 година биенето на камбаните на храм-паметник „Александър Невски“ е привилегия и отговорност на Зъбова и помощниците ѝ, която отстъпва на друг святото дело едва след като прехвърля 90-те си години.
Колко са камбаните на „Александър Невски“
На камбанарията на храм-паметника са разположени 12 камбани, чиято обща маса е внушителните 23 тона. Камбаните са дело на руски майстори, изработени са в Москва и са дарени на храма. Биенето винаги е ставало ръчно, запис на специфичния камбанен звън на камбаните на „Александър Невски“ не е удачен.
Знаете ли кой е Александър Невски, на когото е кръстен най-големият храм в България?
Как се бият камбаните на „Александър Невски“?
Освен че се бият на ръка след дълго и трудно изкачване по витата стълба към камбанарията на повече от 50 метра височина, Мария Зъбова открехва и вратичката към тайната как се бият камбаните, как успява да изкара от тях свещения им глас. Голямата камбана, малките, средните, най-тежките – това е редът, по който светите гласове на камбаните огласят притихналия град или разкъсват градския шум, за да пробудят вярващите, да благословят идването на Спасителя и да утихнат в мощните удари на най-тежките камбани, създаващи усещането за безвремие, за вечност, тъй както вечен е и Спасителят.
Историята на храм-паметник „Александър Невски“
Идеята за построяване на храм в памет на героите, пролели кръвта си за свободата на България, храм, който да е паметник на руското дело, на царя-освободител и на свободна България, е на Петко Каравелов и се заражда по времето, в което е депутат в Търновското учредително народно събрание. Година по-късно е избрано място за строеж на храма – София – столицата на свободна България. Изминават още три години до полагане на първия камък на 19 февруари 1882 г. Датата не е избрана случайно. Тя съвпада с годишнина от възцаряването на руския цар Александър II и с деня на подписването на Санстефанския мирен договор. Цели 12 години изминават от първия камък до самото започване на строежа, години, необходими за подготвяне на план на сградата, проектиране и събиране на средства за светлото дело. Храм-паметник „Александър Невски“ е издигнат в годините между 1904 и 1913, като тогава е и украсен. За първи път камбаните отекват из софийските улици на 13 март 1913 г. – денят, в който е превзет Одрин.
Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" отбелязва своя храмов празник
Името си „Александър Невски“ храмът получава през декември 1921 г. с решение на ХIХ-то Народно събрание. В храма обаче не се служило и той не бил осветен. След дълги перипетии през 1924 година „Александър Невски“ е осветен, а за наместник назначен Максим – пловдивски митрополит и председател на Светия Синод в онези години.
Днес в храм-паметник „Александър Невски“ се съхранява и частица от чудотворните мощи на св. Александър Невски, пред която можем да се поклоним, дарена на храма от Светия Синод на Руската православна църква през 1998 година.
