Изобретателят на гилотината, независимо от убеждението на много хора, е неизвестен. Повечето смятат, че това е френският лекар и член на Националната асамблея Жозеф Гильотен. Това и досега налива вода в мелницата на „световната конспирация“ - Гильотен наистина бил член на масонска ложа. Обаче тази машина не е негово изобретение – той само предложил да бъде използван вече добре познат механизъм.
В предишните векове го използвали в Шотландия и Ирландия, където го наричали „Шотландската дева“. Гилотината във Франция още била наричана „Дева“ и дори „Мебел на правосъдието“. Италианската машина за смърт, описана от Дюма в „Граф Монте Кристо“, се наричала „мандая“.
Дотогава се използвали жестоки методи за изпълнението на смъртните присъди: изгаряне на клада, обесване, разкъсване с четири коня. Смятало се, че гилотината е „по-хуманен“ метод за екзекуция.
Вярвали, че отсечената глава може да вижда още около десет секунди. Затова палачът я вдигал високо, за да може престъпникът в последния момент преди смъртта си да види как тълпата му се смее. На 25 април 1792 г. на Гревския площад в Париж гилотината е използвана за първи път като инструмент за екзекуция: бил екзекутиран обикновеният крадец Никола Пелетие. Палач бил Шарл Анри Сансон. Тълпата от зяпачи, свикнала от Средновековието на „разкошни“ екзекуции, била разочарована, че екзекуцията с гилотина става много бързо и не предлага никаква ефектна „зрелищност“.
Скоро гилотината била преместена на площад „Революция“ (сега площад „Конкорд“), където били извършени повечето от екзекуциите на революцията - и вече на 21 януари 1793 г. кралят Луи XVI бил екзекутиран с нея. По ирония на съдбата именно той бил предложил машината на смъртта да бъде усъвършенствана – вместо сърповидното острие да се използва косо-диагонално, като част от триъгълник.
Впрочем, разпространената версия, че нейният „изобретател“ Жозеф Гильотен също намерил смъртта си на ешафода, няма никакво основание. Той починал от естествена смърт през 1814 г.
Между другото, именно гилотината станала косвена причина за убийството на един от най-прочутите организатори и водачи на революцията – Жан-Пол Марат. Младата девойка Шарлот Корде в разговор разбрала за неговите планове да бъде унищожена на гилотината цялата френска аристокрация – 250 хиляди души. Ужасена от намеренията му и независимо, че сама била ентусиазирана революционерка, тя извършила едно от най-известните убийства в историята.
Гилотината не била премахната и от следващата система поради изключителното си удобство.
От 1870 г. до премахването на смъртното наказание във Франция се използвала усъвършенствана гилотина. Тя била разглобяема за превозване до мястото на екзекуцията и се монтирала директно на земята, обикновено пред вратите на затвора; ешафод вече не се използвал. Самата екзекуция отнемала няколко секунди; асистентите на палача моментално бутвали главата в подготвена дълбока кутия с капак. През същия период били премахнати длъжностите на районните палачи. Палачът, неговите помощници и гилотината вече се базирали само в Париж и пътували до съответните места, за да изпълняват смъртните присъди.
Една гилотина и за образованието, моля!
В Париж от 1851 до 1899 г. осъдените са били държани в затвора „Ла Рокет“, пред чиито порти се извършвали екзекуциите. След това място на смъртоносните процедури станал площадът пред затвора „Санте“. На 17 юни 1939 г., в 4 часа и 50 минути във Версай, пред затвора Сан Пиер, е отсечена главата на германеца Ойген Вайдман, убиец на седем души. Това била последната публична екзекуция във Франция: поради непристойното вълнение на тълпата и скандалите с пресата екзекуциите започнали да се извършват в затвора при затворени врати.
Последната екзекуция чрез обезглавяване с гилотина е извършена в Марсилия по време на управлението на Валери Жискар д'Естен на 10 септември 1977 г. Бил екзекутиран туниският имигрант Хамида Джандуби, сутеньор и насилник, убиец на 21-годишна французойка, която отказала да проституира. Това е последното смъртно наказание в Западна Европа.
