“Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.”
Всеки българин знае, че това великолепно стихотворение на Ботев е посветено на Хаджи Димитър. А кой е той?
Детството
Димитър Николов Асенов (както е истинското му име) е роден в Сливен (града на 100-те войводи) на 10 май 1848 г. в заможно и многодетно семейство. Бащата Никола Асенов е прочут сливенски майстор на вълнени халища. Когато е само на 2 годинки семейството му отива в Йерусалим, затова по-късно получава прозвището “хаджи”. Момчето расте в атмосфера на здрав български дух и спазване на традициите. Потомственият му и непокорен дух се разпалва от разказите за делата на хайдутите Стоян и Добри Кръстеви по бащина линия и Желязко Палабуюк по майчина линия.
Димитър учи в местното гръцко училище, което напуска и едва на 10 години започва да работи в бащиния дюкян. Още като съвсем малък проявява нетърпимост към турските първенци и скандалното за времето незачитане авторитета на сливенските чорбаджии. След скандал с влиятелен местен чорбаджия, Димитър напуска града и става пъдар в землището на близки села. Тук се разправя с турски работници, които тероризират местното българско население. Отново се завръща в Сливен и се включва в борбата на местното население за църковна самостоятелност, което води до изгонване на гръцкия владика.
Революционна дейност
През 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета, а 2 години по-късно става знаменосец в четата на Стоян войвода от Сливен. Четата е само от 12 души и целта й е да убие търновския гръцки владика. Преди да стигне в Търново четата се разпада. Командването се поема от Хаджи Димитър, който повежда другарите си към Сливенския Балкан.
През 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която се включва и Стефан Караджа. Преминават Дунава и се отправят към Котленския Балкан. Четата действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души начело с Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан и се разделя на три. Действа до есента и отново се връща в Румъния.
През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото тя преминава Дунав с една гемия и води първото си сражение с турска потеря от около 1000 души. Четниците успяват да се спасят и достигат до Карапанова курия. Тук на 7 юли четата води бой и нанася огромни загуби на противника. На 8 юли се включва в поредно сражение около село Вишовград, в местността Дългидол.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, четата е разбита след тежко сражение. Стефан Караджа е ранен и пленен. Останалите 58 души начело с Хаджи Димитър продължават към Балкана.
Смъртта на Войводата
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа в Шипченска планина е последното сражение на четата. В тази битка умира и Хаджи Димитър. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата “Св.Архангел Михаил” в гр.Крън, Казанлъшко.
Община Казанлък ще почете подвига на Хаджи Димитър и неговата чета
Къща-музей на Хаджи Димитър
Ако сте в Сливен, не пропускайте да посетите къщата-музей на Хаджи Димитър.
Построена е от дядото на войводата в края на 18 в. Сградата е едноетажна, несиметрична къща с дървен чардак с типичните архитектурни елементи на ранното Българско възраждане.
Днес къщата е изцяло възстановена. В автентичен вид е стаята, в която е роден сливенският войвода, гостната, огнището и типичната сливенска винарска изба. Част от музейния комплекс е и ханът на бащата Никола Асенов с прилежащите стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за предосвобожденски хан. На втория етаж има експозиция, посветена на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Включва фотоси, предмети от бита, оръжия, четнически униформи и копие на знамето на четата.
И отново стиховете на Ботев ни напомнят, че героите, жертвали живота си в името на свободата, никога не трябва да се забравят.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.
