През първата половина на ХІХ век в Англия започва бурно строителство на железници. Железопътната мрежа имала радиален вид, основните линии се събирали в Лондон. До 1854 г. извън центъра на Лондон били построени 6 крайни жп-гари.
По онова време населението на британската столица достигнало два милиона жители и в града се създала трудна пътна обстановка. Това допълнително се усложнило от факта, че поради бързото развитие на железопътния транспорт, причинено от индустриалната революция, много жители на предградията започнали да пътуват на работа до центъра на Лондон, а транзитният поток през града също се увеличил. Единственият обществен транспорт по онова време били омнибусите. Основната част от пътническия трафик се извършвала от частни превозвачи. Тъй като всички железопътни гари били разположени извън Ситито (централната част на града), а удължаването на железопътните линии към центъра било забранено поради опасения, че вибрациите могат да повредят исторически сгради, по вече натоварените централни улици започнали да се появяват задръствания.
Знаете ли кое е най-старото училище в София?
Първите предложения
Първите предложения за подземна железница, свързваща централната градска част с жп-гарите, се появяват през 1830-те години - но идеята за изграждане на метро започва да се разглежда сериозно като решение на задръстванията едва 20 години по-късно. През 1855 г. с парламентарен акт било одобрено изграждането на подземна железопътна линия. Според проекта тя трябвало да свърже гарите Падингтън и Кингс Крос с гара Фарингдън.
Липсата на бюджетни средства забавило началото на строителството с няколко години. Поради недостатъчно финансиране проектът можело да бъде въобще прекратен. Фактът, че това все пак не се случило, се дължи на адвоката Чарлз Пиърсън, който лобирал пред общинския парламент да отпусне средства. Той подкрепил идеята за изграждане на подземна железопътна линия в Лондон в продължение на няколко години. Пиърсън настоявал за разрушаването на нехигиеничните бедняшки квартали и изграждането на нови жилища за жителите на предградията на тяхно място - с осигуряване на железопътен транспорт до работните им места в центъра на града. Въпреки че никога не е участвал пряко в управлението на строителството, той с право се счита за един от бащите-основатели на лондонското метро. Работата най-накрая започнала през февруари 1860 г. под ръководството на главния инженер Джон Фаулър. Самият Пиърсън умира през 1862 г., без да дочака откриването на лондонското метро.
Няма да повярвате къде се намира най-старото дърво в България и как изглежда днес
Начало на строителството
Първите тунели били построени по траншеен начин - изкопавали ров с дълбочина до 10 м, на дъното му полагали железопътни релси, след което над тях се издигали сводести тухлени покриви и засипвали изкопа. По време на изграждането на тунела по този метод движението по съответната улица спирало, а заради строителството на метрото били разрушени много сгради и друга инфраструктура на повърхността.
Първата линия на лондонското метро - Metropolitan Railway, била открита на 10 януари 1863 г. Тя се управлявала от едноименна компания. Първата линия на метрото се състояла от седем станции: „Бишопс“ (сега „Падингтън“), „Еджуър“, „Бейкър-стрийт“, „Портланд“, „Гауър“, „Кинг Крос“ и „Фарингдън“.
Първите влакове на метрото
Отначало влаковете в метрото се движели с парно-локомотивна тяга. Поради недостатъчна вентилация метрото било толкова задимено, че често дишането по гарите било трудно заради дима от локомотивите. Въпреки това метрото станало популярно, тъй като било най-бързият транспорт в града. По време на откриването си средният пътнико-поток на ден бил 26 000 души. За първата си година на работа лондонското метро превозило 9,5 милиона души, а през 1864 г. - 12 милиона.
