Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Исус Христос на влъхвите и ги води до неговата люлка, до ден-днешен вълнува умовете на учени от различни сфери на познанието – предимно, разбира се, богослови и астрономи. Необичайното небесно явление, което, според Евангелието на Матей, източните мъдреци-влъхви нарекли „звезда“, е символ на Рождеството Христово.
Изследователите излагат няколко теории за това какво би могла да бъде Витлеемската звезда от научна гледна точка.
Художникът преди Ренесанса
Още: Витлеемската звезда или сближаването на Юпитер и Сатурн може да се види тази вечер
В Падуа, Италия, в малък параклис се съхранява едно от най-великите съкровища на средновековното изкуство. В началото на ХІV век предшественикът на ренесансовите майстори Джото изографисва църковните сводове със сцени от живота на Христос. Една от фреските е посветена именно на поклонението на влъхвите. Но фреската на Джото предизвикала противоречия - защото върху нея художникът изобразил не звезда, а комета.
Някои учени смятат, че най-близо до времето на евангелските събития е доста ярка комета, появила се в съзвездието Козирог в 5 г. пр. Хр., която е описана от китайски астрономи.
Комета, а не звезда?
Интересното е, че Евангелието описва как звездата води влъхвите към Витлеем - „вървеше пред тях“. А когато стигнали града, спряла над мястото, където бил Младенецът.
Още: За първи път от 800 години ще изгрее Витлеемската звезда
Ето защо още през III век богословите излагат идеята, че става дума за „опашата звезда“, както тогава наричали кометите. „Щом по време на възхода на империите и други важни събития в небето се появяват комети и други небесни знаци, чудно ли е, че подобно явление съпътства раждането на човек, който трябвало да преобрази човешкия род?“ – пише древният мислител Ориген.
После, вече през ХVІІІ век възниква предположението, че Евангелието описва Халеевата комета. Тя се появява на небето приблизително веднъж на всеки 75 години и е кръстена в чест на известния английски астроном Едмънд Халей.
Веднъж на 900 години
Според астронома проф. Дейвид Хюз, вавилонските мъдреци са видели не звезда, а явлението, обозначавано като „тройна връзка“ на планетите в небето.
„Това е, когато две планети се доближават доста една до друга и след това се раздалечават - и така още два пъти. Това не може да не е направило голямо впечатление на зороастрийските жреци-влъхви“, смята професорът.
Става дума за доближаването на Сатурн и Юпитер във фазата на Риби, което настъпило в 7 г. пр. Хр. Явлението е наистина рядко - наблюдавано е през 1941 г., а следващия път ще се случи чак през 2239 г.
Още: Астероид с форма на Витлеемската звезда мина покрай Земята точно на Коледа
Някога всяко необичайно явление, което се случвало в небето, се възприемало като знамение. Следователно Витлеемската звезда трябва да е била както много рядка, така и визуално впечатляваща. Всичко това довело астронома до заключението, че Витлеемската звезда вероятно изобщо не е звезда, а най-вероятно е нещо повече от еднократно астрономическо събитие.
„Ако прочетете Библията внимателно, ще откриете, че мъдреците са видели нещо, докато са били в собствената си страна (вероятно Вавилон), казва професор Хюз. - Те отишли в Йерусалим, а когато го напуснали, отново видели нещо необичайно, което ги зарадвало“.
Според някои изследователи поредица от три такива „парада на планетите“ в рамките на една година, се вписва добре в евангелската история. Според Тим О'Брайън от британската обсерватория Jodrell Bank, това трябва да е било доста зрелищна гледка.
„Планетарна връзка като тази се случва само веднъж на около 900 години“, казва О'Брайън. „Така, че за астрономите от Вавилон преди 2000 години това трябва да е бил сигнал за нещо изключително важно“.
В богословската традиция осемте лъча на Витлеемската звезда символизират вечния живот: за шест дни Бог създал света; седмият ден - денят за почивка, продължава от края на Сътворението до Страшния съд. След Страшния съд ще дойде осмият ден – вечен живот.
---