Синеморец е мястото, където морето среща Странджа планина, създавайки живописна природа - дълги пясъчни плажове с кристална вода, широколистна прохладна гора, достигаща самия бряг на плаж Бутамята и великолепното устие на река Велека, която се влива в Черно море.
Знаете ли какво е старото име на Синеморец?
* Галазьой - гръцкото название на селото, което означава “светло, небесносиньо”
* Каланджа - турското произношение на Галазьой
* Дебелец - българският вариант на Каланджа
През 1934 г. селото е преименувано на Дебелец само за няколко месеца.
* Синьоморец
Още през 1934 г. от Дебелец селото получава името Синьоморец.
* Синеморец - от 1966 г. е с днешното си име, което в буквален превод от гръцкото “Галазиос” означава “небесносин”
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Предполага се, че село Синеморец е построено върху останките от древно тракийско селище.
В северозападния край на селото са открити тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом, които свидетелстват за тукашно селище през тракийско-елинската епоха. Могилата е разкопана през 2006 г., когато е открито златно съкровище с общо 160 предмети, великолепни произведения на античното ювелирно изкуство
Името Каланджа се среща за първи път в писмен извор от 1498 г. В документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. През XVII в. данни за селото се откриват в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало (днес Поморие).
В църквата “Свети Георги” има интересна икона “Свети Модест”. Покровителят на земеделците и овчарите е нарисуван между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегнатите животни са изобразени, заедно с дърветата, защото местните обитатели се занимават с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в 1786 г. в Каланджа има 17 къщи.
Името на селото присъства в картата на Османската империя от немския географ Кристиян Рейнхард, отпечатана през 1821 г. Руският офицер и картограф Енехолм през 1829 г. дава кратки сведения за селището, като съобщава, че се намира на около 4 км западно в горите, в местността “Юртя” и наброява тридесетина къщи. Друго колибарско селище съществува между Резово и Синеморец в местността “Силистар”, където до недалечно минало стоят развалини от селски воденици. Тези малки селца са свидетелство за периодично изселване на селището към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите - кавказки пирати, за които се говори в местните предания.
Съгласно Берлинския договор от юли 1878 г. Каланджа остава в пределите на Османската империя. Получава свободата си едва след Междусъюзническата война и подписване на Букурещкия мирен договор от 1913 г. По това време населението на селото е представено от 14 гръцки семейства.
Знаете ли какво е старото име на Димитровград?
След изселването на гърците през 1914 г., в селото идват български бежанци от Източна Тракия. Населението се занимава основно със земеделие, скотовъдство, въглищарство и риболов в морето и по река Велека.
Според данни от 1914 г. в района на селото има 190 000 дка гори. През 1926 г. има 59 къщи и 260 жители, от които 174 са преселници главно от Блаца.
След 9 септември 1944 г. село Синьоморец попада в граничната зона, до която достъпът е ограничен и се превръща в затънтено селце със затихващи функции. През 50-те години тук има около 80 къщи.
В началото на 90-те години граничните зони се отварят и Синеморец се превръща в предпочитана лятна дестинация за много българи.
Днес селцето е сред малкото крайбрежни места, съхранили девствената си природа, където все още са останали закътани места за уединение и сливане с живописната красота.
