Плиска - първата българска столица
Плиска е столица на Първата българска държава в периода 681-893 г. Градът е основан от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху по-старо славянско селище.
Археологическите проучвания разкриват останки от вътрешния и външен град, манастир, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова църква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, както и внушителната Голяма базилика. Изследователите откриват три етапа в развитието на столицата:
Дворецът на хан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-значимите паметници от първия етап. Интересни са тайните входове и голямото и модерно за времето си водохранилище.
Особено мащабно строителство е разгърнато през втория етап по времето на хан Омуртаг. От неговото управление са крепостните стени, Малкия дворец с жилища за ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, 2 езически храма и богато декорираната Тронна палата.
От третия етап са раннохристиянските сгради с внушителни размери, сред които и великолепната Голяма базилика.
Знаете ли какво е старото име на Плиска
Абоба
Така се е наричал градът в най-ранните си години. С името Абоба е известен и през периода на османското робство. Петър Добрев обяснява името Абоба като “голям земен вал”. Именно под името Абоба го търси и неговият “откривател”.
“Откривателят” на Плиска
До края на XIX в. величието на Първата българска държава съществува само в няколко писмени сведения. Първият, който “открива” останките от първата столица е чехът Карел Шкорпил. В продължение на над 50 години Шкорпил развива забележителна изследователска дейност, но остава в историята с най-голямото си откритие - Плиска.
Останки от Плиска са открити още от XVIII в., но след Освобождението се смята, че става дума за развалини на антична крепост. Но Карел започва да търси селище с древно име Абоба. Ориентир за мястото му е Търновският надпис на хан Омуртаг от църквата “Св.40 мъченици”. По откъслечните сведения от надписа Шкорпил изчислява къде да търси останки от голям град. Разбира, че този град не е означен в римските карти и че около него има над 25 прабългарски надписа.
През 1899 г. той започва разкопки и само за 2 години на повърхността на земята се появява културата на ранната средновековна България - крепостни стени, палати, храмове, множество надписи на българските ханове.
Затова и гробът на Карел Шкорпил, който умира през 1944 г., е именно в Плиска.
Голямата базилика
Една от най-внушителните сгради в средновековната столица е Голямата базилика. С площ от 2929 кв. м Голямата базилика е била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Строена е от цар Борис Първи Михаил, веднага след като е наложил християнството.
Над 100 години бележити археолози разкриват тайните й. Размерите на Голямата базилика са 102,5 м дължина и 30 м широчина. За сравнение - по това време катедралният храм на Вселенския патриарх ("Света София") е 79 м дълъг, а църквата “Сан Пиетро” във Ватикана е още по-малка. Всеки един от огромните мраморни блокове, от които е изградена базиликата, тежи над 500 кг.
Интересни факти за Плиска
Първоначалната територия на Плиска е 23 кв. км.
Това е най-големият град в Европа през VII в. Константинопол, столицата на Източната Римска империя, е с площ 14,5 кв. км.
Плиска е първият град, построен от камък, в Европа след края на Римската империя.
Свещен кладенец
В центъра на мартириума на Боян Енравота (първия български мъченик за християнската вяра, син на хан Омуртаг) е разположен свещеният кладенец на Плиска с лечебна сила. Кладенецът е действал до XIX в., когато е бил затрупан. Предполага се, че княз Борис е покръстен край кладенеца с жива вода от него.
Манастирът
Една от най-важните сгради в първата столица е манастирът-скрипторий, в който монасите създават и преписват богослужебни книги. За да съществува един манастир по онова време са необходими най-малко 20 книги с общо над 4000 страници. За преписването на една богослужебна книга са били нужни между 6 и 9 месеца.
