Нос Калиакра е едно от най-живописните кътчета в страната. Представлява дълъг и тесен нос на северното черноморско крайбрежие, вдаден на 2 км навътре в морето. Силният вятър и морските вълни издълбават скалите и им придават вълшебна форма. Носът отдалече привлича погледа с изящния си силует. Тук има природни пещери, наподобяващи жилищни помещения. От последната “стая” в скалите се открива сводест прозорец над страховита пропаст. Тази част е наречена “Врата на четиридесетте моми”.
Знаете ли как се е казвал този нос в миналото?
Отговорът не е един. Дългата и бурна история на носа върви и с различни имена в различните исторически периоди
Тиризис
Траките от племето тиризи, които населяват местността през IV в.пр.н.е дават и първото му име. Интересна забележителност от този период е старинната крепостна стена. Тя се състои от две части и защитава града по протежение на сушата. До наши дни са останали руини, които се издигат на 2 м височина и 440 м дължина.
Акре
През V и VI в. днешният нос е известен с името Акре, а крепостта се казва Акре Кастелиум. Акре е важен град в провинция Скития с огромно значение срещу нашествието на вражески племена. През X в. има сведения, че днешната Калиакра носи имената Тетрасиада, Триса, Тириза.
Калиакра
През XIII в. земята около нос Калиакра е владение на елините. Те дават името “Калиакра”, което в превод означава “красив нос” заради стръмните високи скали, които се издигат на 70 м и кристалните води.
През XIV в. България е разделена на 3 части, а Калиакра е център на най-източната и се утвърждава като голямо търговско пристанище. Това е и периодът на най-големият възход на града, който става столица на Карвунското княжество. Владетели са Балик и Добротица. Калиакра се превръща в притегателен център за религиозен и духовен живот. И днес тук ще откриете останки от църкви и параклиси, свидетелство за силно развит духовен живот.
Карвунското княжество е едно от последните български владения преди цялата страна да падне под османска власт. Затова и най-популярните легенди за нос Калиакра са свързани и с този исторически период - падането на България под османска власт.
Легенда за 40-те девойки
Нашествениците завладяват всички крайморски селища, плячкосват и разграбват всичко по пътя си. Вземат в плен 40 девойки, като избират най-красивите сред тези, които срещнат. Отвличат девойките на нос Калиакра и ги затварят в последната пещера, като оставят стража, която да варди входа. Очакват с настъпването на вечерта да запалят буйни огньове и да предадат красавиците на най-изявените воини като награда за храбростта.
Девойките не се познават помежду си, но общата съдба ги сближава. Всички са единодушни, че не искат да бъдат обезчестени от нападателите. Една от тях разкрива пътя, чрез който могат да спасят достойнството си. Посочва прозореца и казва “Това е спасението, морето ще ни прибере”. Не всички се съгласяват единодушно на тази стъпка. Едни плачат, други ги утешават. Накрая разбират, че няма друг изход да се спасят от войниците. Заплитат плитките си една за друга и се хващат за ръце. Когато слънцето започва бавно да залязва, девойките се изправят, а най-смелата прави крачка към прозореца и скача. Войниците само виждат как девойките като ято жерави с развети дрехи се носят към морето. Толкова са замаяни от гледката, че дори не се сещат да се опитат да ги спасят.
Днес в началото на нос Калиакра ще видите паметник, построен в чест на 40-те девойки.
Легенда за Свети Никола
Живописният нос пази и друга популярна легенда, свързана със Свети Никола, покровител на моряците. Докато Никола бяга от турците, Бог постепенно удължава земята под краката му, за да се спаси. Така се образува носът. Накрая Никола е заловен и посечен. Днес на това място има параклис.
