Разположен близо до границата ни с южните съседки Гърция и Турция, Свиленград е град с древна история и една от входните порти на страната ни. Наличието на река – Марица, стратегическото му местоположение – на пътя към Европа и богатството на земята улесняват заселването в землището на града още в дълбока древност. Следите от първите заселници водят до новокаменната епоха, от траките са останали, съхранени и до днес, следи от светилища и надгробни могили, римляните са изградили тук крайпътна римска станция, възползвайки се от стратегическото местоположение на града, а османските завоеватели – мост над Марица. Сменяли се заселниците на земите, които днес обхваща Свиленград, сменяли се и имената на селището, като последното име, с което градът е известен днес, е Свиленград и произхожда от коприна.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Историята на старото име на Свиленград
Някога назад във времето – по римско – градът е носел името Бурденис. Срещаме го в римските пътеводители и като Бурдипта или Бурдиста. Произходът на това наименование според някои автори, разровили се в историята на града, местоположението му и какво точно би могло да означава бурденис, е свързан с думата бурд, на български брод. Градът е бил разположен на един от най-важните римски пътища - Via Militaris, както и на река Марица. През него е минавал и пътят на Султан Сюлейман Великолепни към Европа, първоначално през самата река, когато водите са плитки и има брод,а по-късно по негово нареждане бил построен през 1529 година и мост, който е изключително постижение за времето си. Любопитен факт е, че мостът е издигнат от български майстори и е запазен и до днес. Така наличието на брод в реката дава първото име на града – Бурденис.
По времето, в което България пада под турско робство, селището в този район, в който днес се намира Свиленград, е носело името Кинекли или Канаклия.
Знаете ли какво е старото име на Стара Загора?
Историята на съвременното име на Свиленград и защо се свързва Свиленград с коприна?
Съвременното си име – Свиленград, произлизащо от думата коприна, градът получава през 1874 година, като така го кръщава български учител от епохата на Възраждането – Петър Станчов. Официално обаче градът носи името Свиленград едва от 1913 година. Произходът на името е свързан с копринената буба, отглеждана в домовете на хората в селището, и с производството на коприна от нея. Бубарството в Свиленград възниква през 1921 година, когато първите 44-ма бубари основават Общо кооперативно сдружение, наречено „Коприна”. Свила всъщност означава коприна на старобългарски език, откъдето и градът е кръстен Свиленград – на коприна.
Коприната е уникално културно наследство на Свиленград, била е не само поминък и препитание, но е оставила дълбока следа в историята, културното и стопанско развитие на града и е дала името му Свиленград – коприна. Поради това не е случайно, че днес в музея в Свиленград често може да се насладите на експозиции, свързани с коприната.
