По време на пандемията - може би особено по време на пандемията - нищо не може да спре атаката на рекламите за Свети Валентин. Стоки със всякакви форми и размери за кратко се превръщат в обекти във формата на сърце. Всякакъв вид храна е оцветена в червено или се продава като по-романтична версия на себе си. И все пак, когато искаме да изразим своята страст, много от нас се връщат към традиционния подарък за Свети Валентин: шоколадът, най-добрата храна на любовта, пише британското списание The Economist
Връзката между шоколада и романтиката е трайна. Какаото, основната съставка на шоколада, за първи път придобива социално значение в Централна Америка, където зърната му се използват за ароматизиране на храна и приготвяне на напитки от около 2000 години пр.н.е. Маите и ацтеките търгуват с какао. Съставката също е била елемент на ритуални жертвоприношения, включително тези, свързани с плодородието и любовта. Напитки, приготвени с какао и овкусени с подправки, мед или цветя, се разменят и пият във важни моменти, като например при преговори между ухажор и бъдещия му тъст.
Европейските колонизатори първоначално са били скептични към какаото, но в крайна сметка и те са били съблазнени от него и са отнесли зърната обратно в родните си страни. Отначало шоколадът е била запазена храна за кралските особи и елитите, но скоро е добил популярност. Мнозина са били убедени в енергизиращите сили на шоколада - не без основание, тъй като какаото съдържа теобромин и кофеин - и двете вещества са леки стимуланти.
Викторианците определят окончателно шоколада като храна на романтиката, особено за Свети Валентин. На този ден хората са изпращали сладки неща дори в средновековието. Чарлз, херцог на Орлеан, е написал първата известна любовна поема за Свети Валентин през 1415 г., докато е бил затворен в Лондонската кула („Вече съм болен от любов / моя много нежна Валентина“, пише той на жена си).
Но именно Ричард Кадбъри, едноименният основател на британската шоколадова компания, прави Свети Валентин толкова сладък. През 1861 г. Кедбъри излиза с идеята да постави стоките на фирмата си в кутия с форма на сърце, за да победи конкуренцията в навечерието на 14 февруари. Дори след като шоколадите са вече отдавна изядени, влюбените моми могат да пълнят кутиите със спомени и още вкусни лакомства.
Американците заздравяват връзката между шоколада и романтиката с изобретяването на „Целувките“ на Хърши в началото на 20 век. В наши дни нито едно ястие на Свети Валентин не би било пълноценно без шоколадовия фондан – триумф на сладкарското изкуство. (Пандемията има един положителен резултат: тази година повечето от нас законно ще бъдат пощадени от скъп излет до ресторант, пълен със странни двойки – бел.изд.)
Любовта към шоколада не винаги е романтика на равни начала. В Америка и мъжете, и жените купуват шоколад един за друг в деня на любовта, но в Япония се очаква жените да купуват шоколади за своя любим. Корените на традицията се връщат към сладкарите (отново). През 50-те години шоколадови бонбони във формата на сърце се предлагат на пазара като приемлив начин за жените да изразят кокухаку - признание в любовта си - което по това време се счита за неподходящо (мъжете получават своя шанс месец по-късно на „Белия ден“, когато могат да отвърнат на жеста).
Храната на любовта обаче може да замени самата любов. Погледнете внимателно рекламите с шоколад и ще видите, че повечето представят жена, която се наслаждава сама на вкусното си сладко. Почти сякаш шоколадът е заместител на други земни изкушения. Кой се нуждае от мъж - или от секс - когато шоколадът е също толкова сладък?
