В някакъв момент от живота си вероятно сте били гъделичкани – многократно докосвани по начин, който предизвиква усмивка, смях и неволни движения. Гъделичкането може да се появи на много места по тялото, но най-честите са гръдния кош, подмишницата и стъпалото. Гъделичкането обикновено се случва в контекста на интимни отношения: родителите гъделичкат своите бебета и малки деца; братя и сестри, романтични партньори и близки приятели понякога се гъделичкат един друг. Някои хора изглеждат по-щекотливи от други. Едно от най-странните неща при гъделичкането е, че е почти невъзможно човек да се гъделичка сам. Ако някой друг може да ви накара да се смеете и да потрепвате, като ви мушка в гръдния кош, не трябва ли вие да можете да направите същото на себе си?
Причината да не можете да се гъделичкате е, че когато движите част от собственото си тяло, част от мозъка ви следи движението и предвижда усещанията, които ще предизвика. Ето защо, например, всъщност не забелязвате дали ръката ви се търка отстрани, когато вървите, но бихте се стреснали, ако някой друг ви докосне по подобен начин. Ако мозъците ни нямаха способността да следят движенията на собственото ни тяло и усещанията, които предизвикват, постоянно щяхме да се чувстваме така, сякаш ни четкат, ръгат и бутат и би било трудно да насочим вниманието си към каквото и да било друго. Самогъделичкането е екстремен пример за това явление. Вашият мозък знае, че пръстите, които ви боцкат в гръдния кош, са вашите собствени пръсти, така че намалява сензорния отговор.
Смях през сълзи: Интересни факти за гъделичкането
Как разбрахме това? Учените от Лондонския университетски колеж започнаха с използване на функционално изображение на мозъка, за да сравнят как хората реагират на самогъделичкане и гъделичкане от друг човек. Те открили, че соматосензорният кортекс - частите от мозъка, отговорни за телесните усещания - има по-слаб отговор на самогъделичкане, отколкото на външно гъделичкане. Те също така наблюдават активност, която предполага, че малкият мозък следи движенията и изпраща сигнали за потискане на соматосензорния отговор, когато докосването се генерира самостоятелно.
Същите изследователи се заеха да видят дали могат да заблудят мозъка да позволи на самогенерираните движения да създадат усещане за гъделичкане. Те създадоха машина за гъделичкане, която позволяваше на участниците в изследването да си доставят гъделичкащ стимул чрез издърпване на лост. Те откриха, че могат да увеличат усещането за гъделичкане за субекта, като леко разграничат действието на субекта да дърпа лоста от действието на гъделичкащата машина. Добавянето на забавяне от по-малко от секунда между дръпването на лоста от субекта и действието на машината за гъделичкане беше достатъчно, за да заблуди мозъка да бъде гъделичкан.
