Това, което ще прочете по-долу, е низ от парадокси! Сентенцията на великия писател Ерик Мария Ремарк: „Скромността и съвестността се възнаграждават само в романите“ - е повече от показателна и засяга не само хората живели през 20 век, но и поколенията след тях.
Причината е в начина на възпитание или/и в системното му подценяване и дори пренебрегване. За отговорните родители в основата на възпитанието е добротата. Тя е нишката, свързваща периодите в човешкия живот, като с годините нейната тежест расте при оформяне личностните характеристики. На отраслите деца се повтаря, че независимо от избора на професия и с кого ще свържат трайно живота си - те трябва да останат „добри хора“, достойни продължители на рода си.
Какво означава да си добър?
Това включва добронамереност към околните като цяло, а не само към близките, приятелите и колегите. Означава да дадете път и да помогнете на възрастните, да не провокирате излишни спорове в работата си, да изслушвате внимателно събеседника, да бъдете жертвоготовни да се лишите от парчето си хляб, за да нахраните някой гладен, да мислите приоритетно за близките и приятелите си, а не за вас самите…
Най-добрите цитати за добротата
Днес обаче мнозинството от хората проявяват меркантилност, жажда за пари и слава, което се предава на техните деца. За тези хора алтруизмът не е израз на душевна доброта, а глупост… Сентенцията е, че „ако човек не мисли предимно за себе си, то едва ли някой ще възприеме сериозно неговите проблеми". В днешния забързан свят скромността и съвестността не са на почит, а се използват, когато някой има нужда от хора с такива качества, след което следва оплюването им…
Тезата „дайте всичко от себе си и ще бъдете възнаградени“ се оказва несъстоятелна в реалния живот: колкото и много да давате, почти винаги сте в ролята на използвани, като от това повече страдат вашите близки…
Отрезвяването ви настъпва рано или късно и тогава прекъсвате с усилие на волята отношенията си с използвачите… Надявате се на нещо по-добро в бъдеще, но с ужас установявате, че нещата се повтарят… Естествено си задавате въпроса защо се получава така? Причината е, че не сте способни да разчетете значението си за другите, което ви поставя в позицията да сте постоянно тяхна жертва. Така вашата безмерна доброта „отива на вятъра". Освен това „доброто“ крие в себе си опасности, които понякога могат да предизвикат нежелани сътресения в професионален или/и личен план.
4 зодии, които страдат от добротата си
Заключението е ясно: от вас не се искат нито жертви, нито благородни дела, а да не „клатите лодката“. Добронамереността ви е излишна в тази си форма и само би могла да пречи на амбициозните намерения на другите.
Не забравяйте, че „непоисканото добро, не е добро“, а „пътят към ада е постлан с добри намерения“…