Всеки, който е играл някога на карти, е попадал на колода, в която рисунките на асо купа, каро и спатия имат еднакви размери – но асо пика е по-голямо. Това, впрочем, се отнася само за колоди, произведени в страни, която някога са били част от Британската империя.
Това не е случайно съвпадение. Има основателна причина асото пика да е по-голямо и по-богато украсено: данъците.
Колодите с карти за игра съществуват от 1300-те години и оттогава не губят своята популярност. С въвеждането на иновациите в печата, те можели вече да се произвеждат масово – и бързо станали добре продаваема стока в Британската империя. Държавната хазна не пропуснала да се възползва от това, за да получи допълнителни доходи.
По принцип, всички държавни документи били обложени с данък чрез продажба на гербова хартия. Правителството продавало листове хартия с предварително отпечатани върху тях гербови щампи; използвали ги за облагаеми стоки. В случая с картите за игра, в края на 1500-те години производителите им трябвало да купуват гербова хартия и с нея опаковали колодите. Така част от парите от всяка продадена колода отивали в държавната хазна.
Този данък ту го отменяли, ту въвеждали отново – и така изминал цял век. През 1711 г. той станал постоянен. Кралица Ана се нуждаела от средства, за да води войната за испанското наследство и едновременно да продължи експанзията на Англия на Запад; затова с данък се облагало всичко възможно.
Първоначално правителството използва вече познатата система - но възникнал проблем. Хората купували колода карти и, естествено, веднага хвърляли опаковката – така унищожавали доказателството, че са платили данъка. Затова било решено гербът да се добави към най-горната карта в тестето – а такава традиционно било асо пика. Това не изисквало допълнително заплащане; просто действало като чек. Но изникнал нов проблем – човек би могъл (поне на теория) да получи гербово асо, без да купува облагаемата хартиена опаковка. Производителите на карти започнали да избягват плащането на данъка.
През 1765 г. правителството излязло със строго решение: вместо да продава гербова хартия за колодите, ще произвежда аса пики. На всички останали било забранено да го правят. Производителите вече нямали право да печатат колоди с аса пики — това се превърнало в тежко престъпление. Затова асо пика трябвало да се различава от останалите аса, понеже съобщавало, че данъкът е платен. Така асото пика се оказало с богато украсена и орнаментирана рисунка в центъра.
През 1862 г. забраната за производство на аса пики била премахната - но традицията успяла да се наложи сред играчите. Производителите на карти решили да използват тази възможност като част от рекламния брандинг: асото пика днес информира играчите кой и къде е произвел колодата карти. Що се отнася до самия данък, той просъществувал още един век. През 1960 г. парламентът го отменил окончателно, заявявайки, че „не си струва“.
Между другото, производството на асо пика наистина се смятало за тежко престъпление в Англия, което се наказвало със смърт. През 1805 г. някой си Ричард Хардинг бил обесен за фалшифициране и продажба на асо пика.
