Първи май се чества като ден на труда и на международната работническа солидарност. Всички свързваме празника с комунистическия режим, но изненадващо началото му е поставено в “капиталистическа” страна.
Началото е в САЩ
На 1 май 1886 година в Чикаго, Илинойс, профсъюзите провеждат неофициална стачка с участието на над 300 000 работници от цялата страна. Основното им искане е за 8-часов работен ден. Следват тридневни протести, при които около 200 души са ранени, а убитите са поне четирима. На 4 май следва протест срещу полицейското насилие, по време на който е хвърлена бомба, която причинява смъртта на един полицай, а шестима са ранени.
Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, които по-късно са оправдани като невинни.
През 1889 г. в Париж се провежда Втори интернационал, който призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.
През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир”.
В България
Първите опити за празнуване на деня на труда са през 1890-1892 г.
За първо действително масово и публично честване на Първи май се приема това през 1893 г.
Кои са официалните почивни дни през май?
Още на 10 март 1893 г. във вестник “Работник” е публикувана статия за значението на Първи май и необходимостта от неговото празнуване. В статията се описва как ще стане празнуването на Деня на труда от работниците в цял свят и се призовава този ден да стане велик ден на международната пролетарска солидарност. Според автора на статията “нашите работници са по-угнетени и по-експлоатирани от всички други работници в Европа”.
На 1 май 1893 г. в София се провежда публично събрание на току-що създаденото работническо дружество “Братство”, в което се изнася реферат на тема “Защо трябва да се празнува тоя празник и каква полза има за работниците от това празнуване?” След това се организира малка демонстрация, в която участниците носят червени ленти. Подобни събития се провеждат и в други градове - Пловдив, Хасково Видин и в някои по-малки населени места.
През 1894 г. събитието се почита още по-тържествено. На самия Първи май (19 април стар стил) се провеждат манифестации и събирания в почти всички големи градове. На някои места полицията действа доста сурово и се стига до сблъсъци, които завършват с арести. Първомайските чествания стават все по-масови през следващите години. Датата Първи май се признава като “истински революционен празник на работническата класа”.
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност
Най-масово празникът се отбелязва през 1923 г. Тогава близо 250 000 българи се включват в честванията. Само в Перник по улиците излизат около 6000 работници, а в София броят им надвишава 30 000.
През 1939 г. е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт го чества всяка година. Държавата отбелязва Първи май с тържествени манифестации в цялата страна. Те се провеждат на централния площад на всяко населено място. Манифестиращите преминават, като маршируват през площада, скандирайки лозунги, които прославят труда, партията и работническата класа. През това време от висока трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни лидери, държавни и местни ръководители.
След 1989 г. Първи май продължава да е официален празник, но вече не се провеждат масови прояви и манифестации.
Първи май по света
Днес на 1 май над 60 страни по света честват Деня на труда.
Ето някои от тях:
Франция, Финландия, Дания, Норвегия, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Германия, Белгия, Унгария, Полша, Япония, Северна и Южна Корея, Виетнам, Тайланд, Сингапур, Египет, Перу, Колумбия, Парагвай, Аржентина, Чили, Боливия, Израел , Кения, Либия, Мароко, Египет, Ангола и много други.
