Някои хора оставят толкова много след себе си, че никога не биха могли да бъдат забравени. Валери Петров е от тези велики личности, които са дали повече на света, отколкото са взели за себе си.
Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
Трудно
Не, не бе хумореска
зад гърба ми живота,
но аз в него до днеска
търсех смешната нота.
Смях – в онази гълчава,
смях – във тази тревога,
но сега ме смущава
туй, че тук, в епилога,
с труд намират се, ето,
съответстващи рими
за най-смешното, дето
- олеле! – предстои ми.
Есенно утро
Като петел огромен и червен
- защо във този вид и сам не зная -
надникна днеска есенният ден
в прозореца на хладната ми стая.
- Глупак с глупак! - ме клъвна стръвно той -
със книгите ще ми се разтакава!
Ококори го този поглед твой,
недей пропуска красота такава!
Виж туй ръждиво огнено хоро
на мойта перушина във гората,
виж тоя чер, извит като перо
асфалтен път излъскан от водата,
виж онзи електрически кантон,
взел яркия кармин на моя гребен,
и виж небето, в чийто нежен тон
потънал съм като във сън вълшебен!
- Да - казах му, - красив си, но все пак,
макар че за окото ще е жалко,
във тенджерата с белия капак
студът ще те натика подир малко!
Но той все пак не спря да ме кълве:
- Е, именно! Не ще ме виждаш зиме!
Днес тук опий се с мойте цветове
и ако можеш в думи опази ме! …Това и правя, но не знам, дали,
избрал такава форма причудлива,
предал съм как сърцето ме боли
от туй, че и таз есен си отива.
