Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
– Тц, тц, тц, тц…. Оглежда се наляво, надясно – няма никой. Пак си пасе, след малко пак:
– Тц, тц, тц, тц… Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
– Ти ли цъкаш ве, зайо?
– Аз. – кротко казва заекът.
– Защо цъкаш, ве, простак?!
– Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш… Твое ли е?
– Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
– Тц, тц, тц, тц..
– Що цъкаш пак, бе?
