В далечната 1992-а година варненският капитан Христо Христов пише уж на шега писма, които поставя в бутилка и хвърля в океана на път от Сингапур към Бразилия. Тогава той бил помощник-капитан на моторния кораб “Йордан Лютибротски“. Автопилотът не работел и капитанът трябвало да дава вахта по четири часа два пъти дневно.
Поради еднообразните дни на кораба, Христо решил да направи нещо интересно. Той намерил празни шишета и му хрумнало да осъществи връзка с непознати хора като им изпрати писма. На гърба на стара карта той написал името на кораба, датата, часът, адресът му във Варна и хобито – да събира картички. Затворил писмата в бутилките и ги пуснал в океана, като нямал никакви очаквания.
Най-неочаквано капитанът получил отговор на първото си писмо още преди 20-ина години - от Южна Африка. Христо Христов споделя, че заедно със съпругата си поддържат и до днес кореспонденцията си с хората, от далечната страна.
Малко преди Коледа, 26 години по-късно, той получава отговор от жена от Австралия, която намерила второто писмо.
