Генетически е обосновано хората да се раждат или природно надарени с висок интелект или с ординарни способности. И двете категории търпят през живота си различен тип неудачи, причините за които са в личностните им особености. Така, интелигентните умни хора понякога проявяват странна стеснителност и неувереност във възможностите си, което се дължи на това, че проумяват парадокса – колкото е по-голям обемът им от знания, толкова повече неща им предстои да овладеят! При тях, вечният им стремеж към надграждане ги прави по-различни и по-специални, което обаче и в ущърб да се вписват успешно в социума. Ето по-детайлно какви проблеми ги мъчат.
1. Анализират в детайли практически всяка ситуация – от най-елементарната, до най-комплицираната
Понякога това им изиграва „лоша шега“ – когато се налага да вземат ключово решение, могат да „блокират“ поради невъзможност да преодолеят колебанията си относно доколко преценката им е вярна.
2. Любовните им отношения „куцат“ често пъти съществено, тъй като нямат навика да ухажват, респективно да флиртуват с представители на противоположния пол
Причината за това е, че от най-ранна възраст са се посветили да трупат знания в една или повече области. Така, социалният им живот се оказва силно обеднен и те остават до голяма степен затворени в себе си – тълпите и шумните компании не са им по вкуса…
3. Очакванията към тях са винаги огромни
Интелигентните хора ясно изразяват големите изисквания към себе си, което се предава на околните, които също започват да очакват прекалено много от тях, По тази причина обаче, доста от текущите успехи на умните хора остават недооценени. Това, както и някои неизбежно настъпили провали, инициира у тях излишно дълго фокусиране върху неудачите си, което води до гневни депресивни състояния.
4. Не могат да подредят живота си наистина щастливо
За разлика от мнозинството ординарни хора, които ценят и се радват на „малките“ радости, при интелигентните хора това, по правило, не се наблюдава. Причината е, че те, анализирайки постоянно бъдещето, знаят какво предстои да се случи дори в световен мащаб! За съжаление, те няма с кого да споделят своите негативни опасения, което ги води до параноични състояния. Тук следва да се добави и неумението им да намират събеседници, с които да имат общ език. Всичко това предопределя сложния, криволичещ път на високоинтелигентните хора към щастието.
5. Не успяват да се впишат в околната среда
Интелигентните хора трудно контактуват с обкръжението от ординарни хора, защото нещата, към които двете групи проявяват интерес, са коренно различни. Често пъти умните хора са възприемани погрешно като прекалено критични и дори надменни. В същност, те построяват разсъжденията си на достъпния фактически материал и там намират интересните и забавни за тях неща, които се оказват напълно извън интересите на ординарните хора.
6. Силно чувствителни и силно раними са
Интелигентните хора са, по правило, силно емоционални и са способни да проявяват при определени обстоятелства цял „вулкан“ от чувства, при което се оказват често пъти силно раними!
