Кралската ботаническа градина в лондонския район Кю е приютила хиляди възхитителни растения. Но нито едно от тях не е така самотно, както Енцефалартосът на Ууд (Encephalartos woodii) - растение от древния вид Цикасови и вероятно последното от своя вид.
През 1895 г. ботаникът Джон Медли Ууд открил това интересно изглеждащо палмовидно растение (но не е палма!) на стръмен склон в Зулуленд, Южна Африка. Заинтригуван от многостъблената му форма с листа, подобни на палмови, д-р Ууд, който колекционирал редки ботанически видове, извадил няколко стъбла и ги изпратил в Лондон.
Така мъжкото растение се озовало в палмовата оранжерия Palm House в Кралска ботаническа градина в Кю и останало да чака своята половинка в продължение на цял век. Въпреки многобройните опити да се намери такова женско растение, Енцефалартосът на Ууд продължава да е сам, неспособен да се размножава и да продължи вида си. Поради тази причина мнозина го смятат за най-самотното растение в света.
Екземплярът в Кю Гардънс. Снимка: Dryas / CC BY-SA 3.0
Преди два милиона години, когато динозаврите все още скитали по планетата, цикасите били навсякъде. Те съставлявали около 20% от всички растения, служели за убежище на някои видове динозаври и като храна за други. Тези растения по някакъв начин успели да оцелеят в цели 5 ледникови епохи, да се адаптират за съжителство с нови растителни видове - но с течение на времето техният брой намалявал. Подобно на всички други цикаси, видът
Енцефалартос на Ууд намалял от милиони до хиляди, а днес, може би, и до едно-единствено мъжко растение. Някои растения са еднодомни (имат както мъжки, така и женски репродуктивни органи, затова са способни да се самоопрашват), но не и Енцефалартосът на Ууд. Понеже разположеният в Кралската ботаническа градина екземпляр е мъжки, той се нуждае от женски, за да се размножава. Когато това уникално растение е готово за оплодотворяване, върху него израства голяма, яркооранжева поленова шишарка (стробилус), пълна с цветен прашец. То дори сигнализира за готовност, като излъчва топлина или произвежда аромат, за да привлече насекоми-опрашители. Но това е всичко, което може да направи за производство на семена без женски екземпляр.
Технически погледнато, Енцефалартосът на Ууд в Лондон не е последното растение от този вид. Получени чрез отделяне от единствения мъжки екземпляр, около 500 негови клонинги има в няколко ботанически градини по света. Може дори да се чифтосва с някои растения от близкородствени видове - но свое собствено, истинско потомство не може да има. То просто расте, последен представител на своя древен вид и чака някъде на Земята да бъде намерено женско растение. Изследователите отдавна претърсват африканските гори в търсене на женски Енцефалартос, но досега всички издирвания са неуспешни.
„Това е най-самотният организъм в света - написал веднъж биологът Ричард Форти. - Той остарява, самотен е и обречен да няма наследници. Никой не знае колко дълго ще живее".
