Старите хора казват на месец февруари Малък Сечко. Той започва празнично веднага с идването си.
Трифонците - това са първите три дни на месеца. Приемани са за предвестници на пролетта,, наближаващата селскостопанска година, и то - не без основание.
На 1-ви февруари ритуално се зарязват лозята. Това е Трифон Зарезан. Този ден е празник на всички винари, лозари, градинари, кръчмари и се празнува навсякъде, из цялата страна, весело и шумно, с богата трапеца. Новоизбрания "Цар на лозята" нарича обредно и благославя да бъде плодородна година, да има повече грозде и хубаво вино.
Втори февруари пък е т.нар. Трифонова Богородица /наричат я още зимна, вълча/. За тази дата има поверие, че ако си взел пари назаем, ще имаш да взимаш цялата година, но дадеш ли - ще даваш.
Третият Трифонец - а именно 3-ти февруари, е Симеоновден. Това е празникът на Св. Симеон. Този ден се приема за лош ден още от стари времена. Има много строги обредни забрани, които са свързани с майките. Те трябва да приготвят питки, да ги намажат с мед и да ги раздадат, за да са им здрави децата. В Родопите казват на този ден Божа майка. Празнуват младите и още нераждали девойки с надежда през годината да забременеят.
В началото на месеца, според дедите ни се отдава почит и на най-страшната болест - чумата. Според традицията, на 10-ти февруари, известен още като Харалампов или Чуминден, трябва да бъдат извършени много обредни ритуали против черната гостенка. Специално за деня се омесва хляб, които бива изнесен някъде извън селото и поставен на кръстопът, за да бъде омилостивена болестта и да не напада хора.
На 11-и февруари се празнува Муков ден, Власовден. Празникът е посветен на Св. Влас и неговите лечителски способности. Той е покровителят на впрегнатия добитък и го пази от болести. През февруари месец са и т. нар. дни Заговезни. Тези празници са подвижни и сменят мястото си в календара, така че понякога могат да се паднат и през месец март. Месни заговезни е 8 седмици преди Великден и е винаги в неделя. Името му идва от месните блюда, които се приготвят за празника. А от този ден, та чак до Великден месо не се яде.
Съботата преди Месни заговезни в цялата страна се почитат починалите и се прави Голяма задушница. Следващата неделя идва ред на Сирни заговезни, а дните през седмицата се наричат Сирница. Обредите и обичайте, които се изпълняват са свързани с прехода между зимата и пролетта. Завършекът на седмицата е със Сирни поклади, Прошка. Денят минава изцяло в гостувания, като младите посещават по-възрастните роднини - родители, сестри, братя или кумове. Те целуват ръката им и искат прошка. Вечерта цялото семейство се събира на "прощална вечеря". От този ден започват великденските пости. Паленето и прескачането на огньове са едни от най-интересните обичай за този период.
Следва Тодорова седмица. Тук едни от най-интересните обичай са тримеренето - строг тридневен пост, люлеене на куче против бяс, конски надбягвания. Но най-атрактивни несъмнено са кукерите. Те имат различни наименования в различните райони - кукери, дервиши, бабугери и други. В тези маскарадни игри могат да участват единствено мъже.
