Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Кое е стихотворението? "Бях на самия връх" на Христо Фотев.
Изображението в началото е по задание към изкуствен интелект. Изпратете тази поезия на приятел, за който знаете, че цени хубавите рими.
Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
