Скалните манастири са манастири, изкопани в труднодостъпни скали. Предпочитани са от аскети, които избират по-суров начин на живот за по-голямо уединение, които помагат за душевната и мисловна чистота и атмосфера, подходяща за молитви.
На територията на България са открити над 1000 скални църкви и манастири. Разположени са предимно в Северна България. Комплексите, издълбани в меките варовикови скали, се състоят от различни по форма и предназначение помещения. Обикновено имат една или няколко църкви, трапезария и монашески килии. До някои от тях се стига с помощта на вътрешни или външни дървени или каменни стъпала.
Кои са най-красивите скални манастири в България?
Аладжа манастир
Най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие е обитаван от монаси отшелници през XIII-XIV в. Намира се на 17 км от град Варна и на 3 км от Златни пясъци. Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова скала близо до горния край на Франското плато на няколко нива. Комплексът включва две малки близки катакомби.
През 1927 г. манастирът е обявен за “народна старина”, а през 1968 г. - за архитектурен паметник на културата от национално значение. Няма данни за началото на съществуването му.
Топ 10 на най-старите манастири в България
Оцелелите стенописи в параклиса свидетелстват, че тук е кипял богат духовен живот по време на Втора българска държава. След падането на България под османско робство в края на XIV в. Аладжа манастир постепенно запада и към края на XV или началото на XVI в. е напълно изоставен.
Не е известно християнското име на манастира. Името “аладжа” е от персийски или арабски произход и означава “пъстър, шарен”. Според предание патрон на манастира е бил Свети Спас.
Многобройни посетители са привлечени от необичайните архитектурни форми. Разпространяват се предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, които допълват тайнствената и мистична атмосфера.
През 70-те години близо до манастира е изградена музейна сграда, в която заедно с постоянната експозиция, която представя миналото на монашеската обител, са уредени и други експозиции, посветени на българската християнска култура.
Ивановски манастир
Скалният манастир “Св.Архангел Михаил” при село Иваново е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Иваново. Основан е през 20-те години на XIII в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Дарители на манастира са царете Йоан Асен II, Йоан Александър и други представители на царския двор. Манастирът е сложно устроен, обединявайки няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, които разкриват характерните черти на българското изкуство през XIII и XIV в.
По време на Втора българска държава Ивановският манастир се утвърждава като голям духовен и книжовен център с дейността, на който се свързва т.нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения са разчитат графити и надписи с важни исторически сведения. През XIV в. манастирът става средище на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.
Манастирът е включен в списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Топ 4 на най-големите манастири в България
Басарбовски манастир
Басарбовският скален манастир “Св.Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе. Води началото си от Втора българска държава, но за първи път се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът остава без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир, който поставя ново начало н светата обител.
Най-известният обитател на манастира е Димитрий Басарбовски, роден през 1685 г. в село Басарбово. Монахът прекарва целия си живот в манастира. След смъртта му е погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ, където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата-трапезария, построени през 1956 г. Оттам по около 50 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която се вярва, че е спял св. Димитрий.
