Замисляме ли се преди да говорим? Винаги ли се стараем да изричаме стойностни неща, или понякога просто искаме да разчупим тишината с някоя шега? Духовните учители смятат, че всяка наша дума има значение. Всяка фраза и думичка се отразява на нашия живот. Чрез думите можем да се избавим от болести, както и да привлечем такива. Те са изключително мощни и не случайно са включени във всички религиозни практики.
За източните мъдреци рискът се крие в изречените от самите нас думи, а не толкова в тези, които изричат другите за нас. Всъщност изречените за нас думи от друг човек влияят и върху самия него, думите излъчват силна енергия, свързана и с източника им.
Трябва да подбираме внимателно думите си, за да няма негативен ефект върху нашата личност. Луиз Хей създава теория, която гласи, че изречените думи са пряко свързани с психичното и физичното ни здраве. Тя твърди, че думите могат да повлияят добре на живота ни – трябва просто да говорим и твърдим положителни неща, които искаме да ни се случат. Но чрез думите, изпълнени с негативни емоции, можем да привлечем към себе си проблеми и болести.
Всяка клетка от тялото ни реагира на всяка наша мисъл, както и на всяка дума, която изричаме – според шамана Дон Мигел Руис. Всяка изречена от нас дума ни се връща като преживяване. Затова е добре да се научим да говорим предимно хубави неща и да се оттървем от негативните мисли и злобните коментари и нападки.
С кои фрази и думи да внимаваме?
С шегите
Важно е да се съобразяваме с всичко, което изричаме уж на шега. Подсъзнанието ни няма да приеме тези думи на шега. Примерно жените често имаме навика да се наричаме „дебели“, дори това да не е така. Но с постоянното натякване и изричане на тези думи, ние несъзнателно започваме и да се чувстваме по този начин. Трябва да внимаваме с тези критики към себе си, защото водят единствено до самобичуване. Подобни и чести са и мисли като „ужасна съм, глупава съм, идиотка“ и т.н.
Трябва
Нужно е да премахнем тази дума от речника си, защото не ни носи позитиви, тя прави живота ни по-скован и ни кара да се чувстваме притиснати. Вместо нея може да използваме фрази от сорта на – искам да, хубаво е да направя, желателно е.. и др.
Забравям
Когато си кажем, че не искаме да забравяме дадено нещо, ние предизвикваме точно забравата. По-положително звучи, ако кажем „дано запомня/ ще се постарая да запомня“.
Но
Винаги съществува едно „но“, което трябва да премахнем, ако искаме да се чувстваме добре. Ясно е, че не всичко е идеално и няма нужда да разваляме хубавите моменти с „но“. Постарайте се да не го използвате, защото така осуетявате постиженията си и ги обезценявате. Бъдете по-оптимистично настроени и се радвайте на успехите си без да добавяте нови очаквания.
