Португалската кухня е проста, с очевиден селски, засищащ оттенък – но изключително вкусна. Придружава я и богат избор от местни вина (37 хиляди запазени марки, някои от които често оглавяват световни класации).
Бакаляо
Португалците казват, че имат 365 рецепти за осолената риба треска „бакаляо“ – по една за всеки ден в годината. Други твърдят, че са всъщност 1000.
Но, колкото и да са, всички започват с едно и също: накисване 24 часа, като се сменят няколко води. Защото бакаляото в суров вид представлява осолена до вкаменяване (буквално!) риба треска, която се реже с моторна резачка. Причината е осоляването. Традицията идва от времето на платноходните рибарски кораби, когато е нямало хладилници.
Независимо от количеството рецепти, традиционното бакаляо е два вида: козидо (cosido) – варено, и асадо (assado) – печено. В ресторантите е популярно малко по-засукано - „Бакаляо а бра“ (Bacalhau à brás): рибата и картофи на кубчета, пържени с лук и яйца.
Ястия от испанската кухня, които ще паснат на българския вкус!
Козидо а португеза
Названието на това ястие означава „Варено по португалски“. То е за хора, които са наистина много, ама много гладни. Включва: телешко, свинско, пилешко, до пет вида традиционни колбаси, пушен бекон, боб и зеленчуци. Първо се сварява месото, сетне колбасите и накрая зеленчуците. Всичко се нарязва на парчета и се сервира с ориз и боб.
През ХVІІ в. Доминго Родригеш - кралски готвач в Португалия, сметнал „Вареното по португалски“ за много вкусно и обяснява:
„В тенджера слагате парче много тлъсто говеждо, кокошка, яребици или гълъби, заек, пушени колбаси, свински филета, ряпа или репички, три големи глави чесън, две или три дузини кестени. Всичко се поръсва със сол и подправки.”
Днес в централната португалска област Рибатежу това ястие се приготвя с пушен колбас, свинска кървавица, шунка, свински джолан, свински ребра, говеждо, червен боб, ряпа, моркови, картофи и португалско зеле (то е малко странно, не образува глави).
Малцина чужденци знаят, че в Португалия, в края на април или началото на май, в Града на тамплиерите – Томар, се провежда може би единственият в света Конгрес на супата. Впрочем, преди няколко години българската супа-топчета имаше блестяща премиера на този конгрес и отнесе доста овации.
„Зелена супа“ - „Калдо верде“
Това известно португалско ястие е супа, която произхожда от региона Миньо в Северна Португалия. Основата й е характерното португалско тъмнозелено зеле, което едва ли ще се намери извън Португалия. На пръв поглед може да решите, че това е вегетарианско ястие, но в Португалия определено имат антипатия към вегетарианската кухня – ако в едно ястие няма мръвка, не го броят за храна. Обикновено в зелената супа „калдо верде“ ще намерите нарязана наденица, картофено пюре, сол, зехтин, някъде добавят и обезкостени маслини.
Няколко емблематични ястия за френската кухня
„Пиле пири-пири“ - „Франго пири-пири“
Известната люта (много люта!) подправка пири-пири е открита през ХV-ти век от експедиции на португалските конкищадори по западното африканско крайбрежие – които се натъкнали на лютото чушле „пири-пири“. Заради жестоката му лютивина го нарекли „африкански дявол“. Днес по двадесетина пилета, натъркани със специален сос, базиран на пири-пири, често се пекат на улични скари, направени от варели, разрязани на две по дължина – широко използвани в цялата страна.
Между другото, също в Града на тамплиерите – Томар, през август се провежда Фестивал на печеното пиле.
„Пащейш де ната“ - „Сметанови пастички“ („Pasteis de nata“) - известен португалски десерт
Този списък не би бил пълен без тези сладки лакомства от брашно, масло, сметана, яйца и захар. Изобретени са в Лисабон през 1837 г. Рецептата се пази в тайна до ден-днешен - оригиналните „пащейш де ната“ се продават само в една-единствена лисабонска сладкарница, недалеч от прочутата пристанищна кула „Белейн“.
Приятен апетит!
