По принцип всеки човек, чувайки думата „лъжа“ или „лъжец“ веднага се настройва отрицателно. Никой не обича да го лъжат, особено - директно в очите или да разбира, че е бил излъган за нещо или дълго време мамен... Особено от близък човек. Дори с довода „това беше за твое добро“ той пак чувства огромна болка и усещане за загуба... Понякога дори сякаш „губи почва под краката си“... Сякаш е загубил нещо огромно и важно за него...
И все пак всеки от нас лъже... Лъжем постоянно и почти за всичко - лъжем в работата (най-често с фразата „Добре съм... всичко е наред“...) лъжем вкъщи, лъжем познати, когато ни срещнат и почнат да задават прекалено много въпроси, често за неща, които не са тяхна работа и са много лични.
4 начина да съживите ЗАСПАЛА връзка
Може би тук е моментът да дефинираме какво е ЛЪЖА... „Всяко нещо, което не е истина, е лъжа“! Елементарно, нали? И в същото време не... Защото може да се каже също, че лъжа е нещо, което умишлено се преиначава, казва се нещо невярно с идеята да се навреди на някого! Лъжа е нещо, с което се цели да се нарани човек, да му направиш лошо. Това всъщност е негативната. Има и друг вид лъжи – когато искаш да помогнеш, да спестиш страдание на някого и дори премълчаваш нещо (макар за някои „критици“ и премълчаването е лъжа) .
Колкото и да се имаме за честни, директни и открити хора, не мисля, че има нещо лошо в използването на „благородната“ лъжа. Такава, която може да спаси живот (примерно при посещение или гледане на тежко болен човек, истината какво е състоянието му да речем, едва ли би му била от полза, или когато е изоставено дете, да му кажем, че родната му майка не го иска ли? Това с какво ще помогне?)
В една връзка „благородната“ лъжа също може много да помогне, особено в началото, когато още се опознават двама души, още се напасват характери... Не върви например от първия месец момичето да обяснява на момчето колко не понася майка му (и/или други негови роднини), не върви момчето да казва на момичето колко не понася нейни роднини или пък приятелките й. Затова първо златно правило – премълчавайте!!! Второ златно правило - отговаряте с недомлъвки, общи приказки и сменяйте темата, когато може да кажете нещо обидно за негови / нейни хора. Трето златно правило - никога не изказвайте мнение (особено ако не са ви питали) за негови/нейни хора, най-вече ако е отрицателно. Четвърто златно правило - правете комплименти, дори и незаслужено според вас... Ще видите как в един момент ще почнете да ги мислите. Нормално е в началото всеки да е по-чувствителен, да приема „навътре“ всичко, случващо се покрай него. Да мисли, че само неговата истина е вярна... С течение на времето и като се успокоите, ще видите, че нямате врагове, а всички сте с една цел, да живеете спокойно и щастливо. Пожелавам ви го!
