Международен екип изследователи са стигнали до извода, че звученето на съвместния смях е най-сигурният показател за степента на близост на отношенията на смеещите се, който не зависи от езиковите и културните различия. Резултатите от работата са публикувани в изданието PNAS.
Учени от двете Америки, Европа, Азия, Африка и Океания поканили за участие в изследването 966 представители на 24 нации, силно различаващи се в езиково и културно отношение. Всички те трябвало да слушат 48 кратки записа на съвместен смях, извадени от контекста на 24 разговора.
Тези разговори били провеждани между двойки англоезични американци, които или били приятели, или току-що се били запознали. По звуците на смеха доброволците трябвало да отговорят дали събеседниците се явяват приятели (да или не) и да оценят тяхната взаимна симпатия по седемстепенна скала.
Установено било, че независимо от произхода на участниците звученето на съвместния смях позволява с висока вероятност да се отличат приятелите от непознатите – правилните отговори сред доброволците били 61%.
Най-точно били разпознавани приятелствата между жени, след тях следвали непознатите мъже. Най-зле доброволците различавали непознатите жени и приятелите мъже.
Определянето на отношенията по смеха на разнополовите събеседници давало междинни резултати. Подобни закономерности се наблюдавали при оценка на нивото на симпатия.
Въз основа на получените данни изследователите построили статистически модел, който с висока точност описва какви именно параметри на смеха позволяват на хората да съдят за приятелството между смеещите се.
Установено било, че като такъв признак служи неголямата продължителност на "вокалните единици" на смеха (едно "ха" в "ха-ха-ха"), както и непостоянството на техния тон и интензивност.
По такъв начин звученето на съвместния смях служи като универсален показател на степента на познанство и кооперация, който е по-древен от еволюцията на езика, заключават изследователите.
Смехът е разновидност на невербална вокализация, присъща на приматите. Сравнителният акустичен анализ е установил, че човешкият стил на смеха се е обособил еволюционно още преди около 20 милиона години.
Смехът има комуникативна и социална природа – хората се смеят в общество около 30 пъти по-често, отколкото, когато са сами.
