Поговорката „Всичко, което блести, не е злато“ действа и в обратна посока – всичко, което е „златно“, невинаги блести. Това важи и за храната, особено за плодовете. Не всички плодове, които изглеждат невзрачно и дори отвън миришат отблъскващо, имат неприятен вкус. Ето една селекция от странните и необичайни плодове, които си струва да опитате.
1. Ядлива инга. Плодовете на ядливата инга от рода орлови нокти (Lonicera) се наричат още захарен грах или крем-боб. Приличат на малки патладжанчета, увити в белезникава пулпа, подобна на захарен памук. Те са "подредени" в шушулки, дълги до 30 см. Растат в Централна и Южна Америка. Сладката пулпа с вкус на сладолед и аромат на ванилия обикновено се яде сурова.
2. Асампая. Тази красавица се назовава по различен начин в различните страни: малайците я наричат „келуби“, суматрийците - „кувай-кувай“, тайландците - „лупмхи“. Асампаята (или „захарна ябълка“) е подобна на голяма шишарка от ела или миниатюрен ананас със сладко-кисел вкус. Плодът може да бъде ален, кафяв или жълт. От кората и стъблото се получава отлично лекарство против кашлица.
3. Ролиния (бириба). Този плод прилича на огромно жълто сърце с тъмнокафяви шипове. Най-често срещаното сравнение на вкуса му е с лимонов пай. Той обаче има примес от тропически нотки на банан, ананас и кокос. Родното място на плода е Бразилия, въпреки че е често срещан във всички тропици на Южна Америка, Мексико, дори Хавай и Флорида.
4. Мангостан. Зашеметяващ отвътре и отвън, мангостанът е покрит с тъмно-сливова ципа, а вътре има ярко-лилава пулпа, която се отстранява, за да се стигне до основното – ядливата бяла сърцевина. Външно тя изглежда като обелен чесън, но на вкус е вълшебна комбинация от цитрусови плодове, грозде, ягоди и праскова. Плодът расте в Малайзия и Индонезия.
5. Пръстовиден цитрон. Истински цитрусов октопод или "ръката на Буда", както обичат да го наричат в англоезичните страни. В суров вид цитронът е негоден за консумация: използва се за приготвяне на захаросани плодове, като подправка и се суши за чайове и коктейли. Родното му място е Индия.
6. Джамбу (семаранг, сизигиум, яванска ябълка). Тази „ябълка“, всъщност, прилича на лъскава круша - розова, бяла или бледозелена. Вътре има няколко семена и сладко-стипчива пулпа с освежаващ ефект, хрупкава и ароматна. Съчетава се добре с шоколад и сладолед, често се сервира в плодови салати. Среща се в изобилие в южната и източната част на Азия, в Индия, Южна Америка, Карибите, в африканския Занзибар.
7. Синсепалум. Този вълшебен плод идва в Америка от Камерун в началото на ХХ-ти век. Съвсем обикновените на вид лилаво-алени плодчета на синсепалума променят вкуса на ястията, изядени след тях. За всичко е виновна белтъчината миракулин: за час-два тя „блокира“ всички горчиви и кисели вкусове, без да влияе на възприемането на миризмите. Затова, ако отхапете лимон след това вълшебно зърно, той ще ви се стори сладък бонбон, но цитрусовият аромат ще остане. Горчивината на бирата ще се превърне в изискан шоколад, а оцетът в сладникав сок. Някои компании вече произвеждат сладкиши и дъвки със сок от миракулин.
