"Върхът"
Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
Но ще можем о звездните покриви
да докоснем нашите чела...
Да запеем с глас необятен
привет ведър, сърдечен, зелен...
Да почувстваме как на душата ни
в миг израстват огромни криле...
Затова ний се впускаме смело
и разбиваме с песен нощта.
Нека стигне навред безпределна
разжарената наша мечта.
Тази нощ - безсърдечна и хладна,
стръмнините, и те се боят.
Ала ние сме бодри и млади!
И ни вика, и мами върхът.
