Чадър
Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче -
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му,
в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът „зън-зън“ -
като малко момче
пак ще хукне навън.
