Преди да тръгнеш, помисли. Струва ли си или всичко е само за пари.
Знам, с мечти и надежди само не се живее, трябва хляб на масата, ток в къщата, нови обувки, учебници и дрехи за децата. Но направи ли всичко възможно, за да ги осигуриш тук? Постара ли се, признай си, направи ли всичко по силите си или се остави по течението, което те отведе до банката, заемите, дълговете и бързите кредити?
Хората разубеждават, черногледството побеждава. Ако смяташ, че държавата е срещу теб, че всеки се опитва да ти подложи крак, как очакваш да се случи нещо. Ако нямаш смелост, ако нямаш идеи, ако нямаш образование, как очакваш някой да ти даде работа?
В училище стара ли се да бъдеш отличник или ходеше за междучасията, вбесяваше учителите и караше майка ти да плаче, че пак бере срам на родителската среща? В университета ходеше ли на кафе, вместо на лекции, преписваше ли на всеки изпит и изгуби ли си времето тези 4-5 години?
Признай си.
Мързеше ли те да си намериш работа и да се изнесеш от вас до 25, че и на 30 години? Майка ти ли се грижеше за сметките, за джобните и за прането ти? На колко години си и какво си направил ти с живота си, за да ти се отплати той?
Признай си.
Преди да хванеш куфарите и да си хванеш пътя за Терминалите, за да станеш слуга в чужда държава, помисли какво още не си направил тук, за да може твоята държава да е твоят дом. Научи ли езика или ще ни излагаш пред цял свят с лош английски? Профука ли парите, с които можеше да идеш на курс и да се научиш да говориш като човек, за нова кола и телефон?
Признай си! Признай си! Признай си!
Не направи достатъчно, признай си. Не бягай, остани тук и довърши започнатото. Защото човек напуска единствено, когато вече е опитал всичко и е дал всичко от себе си. Имаш времето, намери волята.
Преди да тръгнеш, помисли, направи ли всичко по силите си?
