Полегнал между Дунавската равнина – житницата, раждаща насъщния ни, и Стара планина – символ на свободата и величието на България, Велико Търново, обявен от Народното събрание през 2019 г. за историческа и духовна столица на България, е областен град, богат не само с природните си дадености и спираща дъха красота, но и с историята си, с културата и писмеността (спомнете си за Търновската книжовна школа), с Царевец, с паметниците на културата, скътани в пазвата му.
Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България – славни времена, следите от които са съхранени и привличат туристи от целия свят, жадни да се докоснат до историята и да съпреживеят славните битки за свидна свобода, много от които са се водели именно в Стара планина, където и днес извисява гръд Арката на Свободата – на прохода Троян-Кърнаре в централната част на планината.
Освен стария пулс на града, историята и съдбата му интерес представлява и въпросът какво е старото име на Велико Търново и защо се нарича именно „велико“. Бихме могли да предположим, че е свързано със славата и историята на града – велик и паметен, но нека не гадаем, а се разходим из предположенията и съжденията на историците, проучвали произхода на името.
Коя река минава през Велико Търново?
Старото име на Велико Търново – какво е то?
Първите сведения за името на града ни връщат в Средновековието, където го срещаме като Търновград – име, което е едно от старите имена и което ни прави впечатление, че не се различава съществено от настоящото. През годините друго име на града постепенно става по-популярно и измества наименованието Търновград – Търново.
Произходът на старото име на Велико Търново повечето изследователи, работещи по темата, свързват със старобългарската дума „тръневъ“, „тръновъ“, означаваща „трънлив, трънен“, съчетана с „градъ“, което в превод ще рече „оградено място, крепост, твърдина“. Вероятно районът наистина е бил трънлив, ако съдим по имената на близо разположени населени места – Габрово, Дряново, Сливово, като и габърът, и дрянът, и дивата слива са именно бодливи дървета и храсти, на които името трънлив им подхожда изцяло. Възможна е и друга хипотеза, свързана с факта, че с имена като Тръново славяните са наричали запустели селища, покрити от тръни, които наново били заселвани. Може би точно такова място някога е било и Велико Търново.
Други свързват произхода на старото име на Велико Търново с думата Тринавис, която в буквален превод ще рече „Три кораба“, предполагайки че тези три кораба са трите хълма, на които се издига града и които са неразривно свързани с историята му – Царевец, Трапезица и Момина крепост. Такава хипотеза откриваме в книгата „Между Царевец и Трапезица” на Любомир Владикин от 1931 година.
Съществува и хипотеза, че старото име на Велико Търново произхожда от старата българска дума за крепост – „тарно“.
Независимо от това какъв е произходът на името и хипотезите, свързани с него, известно е, че Търновград е старото име на Велико Търново, заменено от Търново, а по-късно от Велико Търново – съвременното име на великия град.
Кога и защо Велико Търново е получило съвременното си име?
„Велико“ е добавено към името преди по-малко от век – през 1965 година в чест на славното историческо минало на Търново, на величието на града и на историческата роля, която е изиграл. Реално обаче величието на града е подчертавано в името му няколко века по-рано и добавянето на Велико пред Търново не се оказва нещо ново. В българската светска и църковна книжнина, останала още от XII – XIV век, се срещат различни хвалебствени названия на града, напомнящи думата „велико“ и подчертаващи значимостта му – Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново и др.
