Има много обяснения за ревността, за това от къде тръгва тя. Първо Свети Тома Аквински описва чувството на ревност и това е свързано с порасналото вече дете, което наблюдавало в стаята майката как кърми братчето му. Свети Тома Аквински описва този поглед на по-голямото дете, отправен към по-малкото почти като смъртоносен.Това разказа за агенция Фокус психологът Кристина Кръстева.
Експертът обясни, че през поколенията си, родителите, които ние имаме пред нас, сме се учили на една роля. Криво ляво добра майка, или не толкова добър баща, но някак си родителството можем да го прилагаме в собствените си семейства, които създаваме във времето. Но стои много голяма празнина в това, което съм видяла аз когато съм била дете и е трябвало да науча какви да отношенията между един мъж и една жена, когато съм наблюдавал отношенията между собствените си родители. Но не ги гледам като родители, а трябва да ги видя като мъж и жена. И вие вероятно ако се позамислите, ще стигне до някакви открития относно това: „Какво е мислела майка ми? Що за мъж е баща ми? Какво е виждал баща ми като жена в майка ми?“ Тези неща и до ден днешен много ме натъжават, защото тези модели на поведение се усвояват и по нататък в моделите на поведение, в нашите вече пораснали деца.
"Ревнивия човек, човека, който ревнува, той е всъщност човек, който изпитва и озлобление по някакъв начин. Но озлоблението е насочено към самите нас, защото ние разбираме, че сме всичко друго само не и това, което бихме искали да бъдем. Искаме да бъдем различни, но нямаме силата и не знаем как да го направим. Някои да вземе моето, което по правило ми се полага, някой някак си да ме конкурира, да ме подценява в поредица от качества, или от каквито и да било там други свойства, това е непосилно за всеки един от нас. Това се дължи на факта, че всеки дълбоко в себе си вярва, че от него по-хубав на света няма. Ето това е нарцистичното преживяване – ние сме най-великите, ние сме най-прекрасните", обясни още Кръстева.
Според нея на повечето хора им е трудно да приемат, че хората променят гледните си точки.
"Всяка любовна връзка започва с тази първа фаза, и тя е точно мощна и много сладка за хората. В началото на любовните си отношения ние се събираме чрез еднаквостта. Спомняте ли си моментите, в които правим всичко заедно и тогава живеем през преживяването и на единия и на другия. Всичко, което правим заедно е приятно. И това може да продължи година, две, три – различно при различните двойки. Оттам втората фаза след това сладко влюбване, за което ние толкова тъжим, че не може да продължи вечно, това е фазата на еднаквостта. После обаче зрелите отношения изискват да преминат и понеже връзките също се развиват както човешки живот. Минава в следващата фаза, в която всеки започва да се обръща към себе си, започва да си припомня какво за него е важно, да поиска да развива личността си. Това неминуемо внася различие в това как ни възприема другия. Тогава точно започват да се задават въпроси от типа: „Ама ти не беше такъв или такава? Ама какво ти става, нали преди казваше, че това ти беше достатъчно, за да бъдеш щастлив?“ Някак си ние искаме да застопорим, да блокираме развитието на личността на другия, за да може да ни е удобно. Ако настъпи промяна в единия в двойката, при всички положения тази промяна в единия ще изисква и промяна в другия. Трябва да си задаваме големия въпрос дали сме склонни на това."
"По-лесно е да разрушим една такава връзка, защото нещата не са както преди, отколкото да се насладим на промяната в личността на единия и на собствената си личност. Това се свързва с идеята какво означава зряла любов. Ами зрялата любов влага в другия от собствената си идентичност. В юношеските отношения, връзките са от рода на черпещите. Единия черпи и се храни от другия. Тогава вече казва на другия: „Ти ми обеща. Ти си ми длъжен. Можех да бъда с всеки друг, но тогава видях че ти беше моя човек“. Много се надявам поколенията напред и децата ни да успяват все повече да откриват тези силни, мощни импулси на свързването с другия и да го виждаш, и да му се радваш, че той е различен от теб. Да не забравяме все пак, че природата не разчита на еднаквостите, а залага на различието, защото при комбинирането на различни гени, се гарантира разнообразието. Следователно така оцелява и вида.", обясни още Кристина Кръстева.
