Силата на октоподите да се прилепват към всякакви места с пипалата си вдъхнови иновативна нова превръзка, която може да се залепва на мокра и мазна повърхност и ще има широко приложение както в медицината, така и в индустрията, смятат южнокорейски изследователи.
Октоподите са сред най-интелигентните и разнообразни по отношение на поведение безгръбначни, но не това, а тяхната изключителна сила, с която се прикрепват към различни повърхности, привлече вниманието на учените от университета „Сонгюнгван“.
„Преди две години купихме октопод от супермаркет, поставихме вендузите му под микроскоп и анализирахме как работят“, посочва изследователят Сангюл Баик от екипа, работил върху превръзката.
Екипът установил, че изключителната сила на засмукване на октоподите се дължи на малки топчета във вендузите му, които са на една линия със самото пипало, предаде БГНЕС.
На този принцип учените са създали новата залепваща се превръзка, която е определяна като технологичен пробив от южнокорейското министерство на науката и технологиите. Очаква се тя да има широк спектър на употреба – от тежката индустрия до затварянето на рани.
Професор Чангюн Панг от екипа, работил върху откритието, заяви, че те са успели да произведат „лепенки“ от специален полимер, покрит с миниатюрни вендузи, които са толкова силни, че малка превръзка с размерите на нокът може да повдигне обект от до 400 грама и то във вода. Също така една такава „лепенка“ би могла да се използва до 10 000 пъти, без да загуби залепващата си сила.
„Тази система, вдъхновена от октоподите, представлява силно, повтарящо се прилепване към силикон, стъкло, груба кожа при различни условия – суха, влажна, под вода, в олио“, се казва в изследването за „лепенката“, публикувано миналата седмица.
Превръзката би могла да се използва по време на медицински процедури, включително и за затваряне на рани, тъй като не съдържа никакви химически добавки, които могат да раздразнят кожата. Проф. Панг допълва също, че към момента няма система за прилепване, която да е достатъчно силна и под вода, без в нея да са използвани силни химикали.
Авторите на откритието очакват, че то ще може да влезе в масова употреба до три години.
