Захаринка Чампоева е пенсионирана детска учителка от Русе. През месец май тази година получа втори инсулт след като губи сина си, който страдал от онкологично заболяване. Когато ковчегът с тялото на нейното първо дете се затваря, животът на майката Захаринка се превръща в безкраен кошмар.
Вижте още: Всеки вярващ трябва да прочете тази притча
"Никола завърши две висши образования, има две деца, но не успя да пребори рака... През месец май си отиде. Мъката беше непоносима. Вече бях преживяла един инсулт, но ме удари още един. Това ме направи напълно неподвижна. Лявата ми страна беше парализирана. Лежах вкъщи, а за да направя само няколко болезнени крачки, ми бяха нужни две патерици. Но някак трябваше да продължа живота си.", разказва жената пред "България Днес".
Възрастната жена разбрала от телевизията за чудотворната църква "Свети Георги" в село Златолист, където Преподобна Стойна вършила чудеса приживе.
"Моят мъж е атеист, абсолютно невярващ. Въпреки това се съгласи да направим това тежко пътуване. Беше трудно, защото той не шофира на дълъг път, налагаше се често да правим почивки. Преспахме в Сандански и на другия ден потеглихме към Златолист. През цялото време имах усещането, че нещо ни води напред в правилната посока. В центъра на селото срещнахме възрастен мъж. Оказа се, че това е бай Коста, живата история на Златолист. Като дете той също е бил спасен с чудо от Преподобна Стойна", разказва Захаринка.
"Влизайки в двора, не знам какво ми стана, но се разтреперих се и оставих патериците. Прекрачих сама входа на църквата и застанах боса на камъка пред олтара. Казвах молитвите си, когато главата ми се завъртя и имах чувството, че нещо ме отнесе за момент в друго измерение. Усещането е сякаш те вдигат във въздуха и после те връщат пак на земята. След това съвсем сама, без чужда помощ, изкачих стълбите към стаичката, в които е живяла Преподобна Стойна. Помолих се, а от очите ми започнаха да текат сълзи. Нещо пак ме грабна, усещах чисто физическо докосване, въпреки че бях сама. Върнах се обратно по стълбите към църквата и олтара. Чух мъжа ми, заклет атеист, да казва: "Става някакво чудо, ти вървиш...". После обиколихме всички места, заредени с енергия край храма. Отидох до гроба на Преподобна, до люлката в двора. Прегърнахме вековното дърво. Не ми се тръгваше от там. Интересното е, че дори мъжът ми, в когото нямаше и зрънце вяра, усети силата на това място. Каза ми: "Може да си тръгваме направо за Русе, няма да спираме никъде. Имам чувството, че мога да карам и хиляда километра". Така и стана. След това посещение в Златолист животът ми се промени и отново доби смисъл. Наскоро със съпруга ми празнувахме 50 години от нашата сватба. В дома си имаме икона на Преподобна Стойна. Светицата, която отново ме върна към живота."
