По-радикална децентрализация поискаха общините с аргумент, че местната власт е единствената стабилна власт в момента. Експерт от Института за пазарна икономика пък направи разчети как би се променила картината за общините, ако се приложи подходът „парите следват личната карта“ или „2% в твоята община“.
Темата за финансовата децентрализация бе във фокуса на един от форумите по време на Годишната среща на местните власти 2021, организирана от Националното сдружение на общините (НСОРБ).
Разговорът по темата поде още по време на заседанието на Общото събрание кметът на Монтана Златко Живков - член на УС на НСОРБ, който направи и обзор на усилията на Сдружението да осигури по-добри финансови условия за общините.
Кметът на Столична Община Йорданка Фандъкова призова колегите си да подкрепят искането да се запази мястото на приоритетните за столицата проекти в Плана за възстановяване и устойчивост.
„Общината създава съвременни условия за живот на 1,5 млн. граждани, които внасят в държавната хазна 40% от данъчните приходи на държавата. Апелирам да поемем най-важната задача и да бъдем категорични в искането за налагане на децентрализация и да настояваме да се случи спешно“, призова Фандъкова.
Според кмета на Троян Донка Михайлова си струва да бъдат овластявани кметските съвети, защото те познават по-добре проблемите на селата. „В Троян за всяка разпоредителна сделка в населените места задължително се изисква становище на кметските съвети. Община Троян се стреми не да разпределя “пари на парче” на кметствата, а да стимулира активността на кметовете. Те могат да кандидатстват с малки проекти, които да подобрят условията за живот в населеното място и гражданите да решат коя идея да бъде финансирана“, посочи Михайлова.
По думите на Елена Балтаджиева - кмет на община Каварна, най-важните предизвикателства пред местните власти са запазване на високата събираемост на данъците и социалната им поносимост.
„При преотстъпване на част от подоходните данъци на общините, освен инвестиции в публична инфраструктура, ще се създадат условия за задържане на кадрите и увеличаване на възнагражденията на работещите в публичните сектори“, каза Балтаджиева.
Кметът на община Тунджа Георги Георгиев каза, че най-много от предлаганата подоходна реформа ще спечелят големите и икономически силни общини, а решението за малките трябва да се търси в други инструменти.
„Българските общини не могат да влияят нито върху базата, нито върху ставката на местните данъци. По отношение на общинските бюджети, които са самостоятелни по конституция, се намираме се в ситуация “всичко, което не е забранено е разрешено”, но в повечето случаи се прилага принципът: “всичко, което не е разрешено, е забранено”, изтъкна Георгиев.
Новоизбраният кмет на Благоевград Илко Стоянов призова за по-радикални действия, защото в момента местната власт е единствената стабилна власт в страната.
“Естественият имунитет срещу корупцията ще се прояви, когато средствата остават в общините и има по-голяма възможност да се следи разходването им от самите граждани – тези, които плащат данъците”, категоричен е Стоянов.
Тезата за “2% в твоята община” представи експертът от Института по пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев. Според него ако 2% от подоходното облагане отиват към общините в България, кметовете ще могат да привличат инвеститори, да откриват нови работни места и да повишават заплатите.
Той представи разчети, които демонстрират потенциалните ефекти от преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане в полза на общините на принципа “парите следват личната карта”. Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата. Както и гражданите, защото повече от техните пари ще остават в техните общини.
“Докато за вас е важно да имате средства, за да отговаряте на нуждите на обществото, за нас, икономистите, е по-важен стимулът. Аз искам да знам, че всяко повишаване на заплатите и привличане на инвестиции ще донесе повече пари за общината и тя ще свърши повече работа с тях”, заяви Ганев по време на дебата. При прилагане на подобна идея, изчисленията на ИПИ показват, че към общините ще се насочат допълнителни 800 – 850 млн. лева.
Според кмета на Плевен Георг Спартански е проблем, че когато говорят по темата за финансова децентрализация общините в България се сравняват с минали периоди, тоест със себе си. „Защо трябва да се сравняваме сами със себе си? Защо не се сравняваме с останалите членки на ЕС? Тогава ще видим, че имаме още много работа“ - каза той.
По думите му при ратифицирането на Европейската харта за местно самоуправление страната ни отказа да подпише текста за финансова автономия, защото всяка власт се стреми да концентрира финансовите ресурси в своите ръце.
“Две трети от парите на общините идват по линия на делегираните дейности, повечето за образование. Училищните директори имат повече правомощия от кмета за какви дейности да се харчат тези десетки милиони”, подчерта Спартански. Той припомни и даваните от централното ниво съвети към общините: да увеличават данъците. Обаче всяко решение по места изисква да се “преодолеят” политическите съображения в общинските съвети и да се мисли за социалната поносимост на такова действие.
Участниците във форума са категорични, че въпросът за по-голямата финансова самостоятелност на общините следва да намери своето логично дългосрочно решение, а не година след година да се “води борба” за всяко увеличение в средствата за общините. Централната власт трябва да гледа на местната като партньор, убедени са кметовете.