Бактериите, причиняващи тежки форми на ентероколит, са се приспособили към живот в болниците, благодарение на него те все по-често създават огнища на труднолечима диария в стените им. Учени пишат в списание „Nature Genetics“ за перспективите от разпространението на този микроб и неговия нов статус, предаде БГНЕС.
"Нашето изследване показва, че тази бактерия сега е разделена на два отделни вида, единият от които е адаптиран за разпространение в болници. Този подвид на микробите съществува от хиляди години, но едва сега разбираме медицинските характеристики и това, което го поддържа жив", каза Нитин Кумарот института „Сангър“ в Хинкстън, Великобритания.
През последните години проблемът с появата на т. нар. „супербактерии“ - микроби, устойчиви на действието на един или повече антибиотици, става все по-широко разпространен за лекарите.
Сред тях са редки инфекциозни агенти и много често срещани и опасни патогени, като Staphylococcus aureus или Streptococcus pneumoniae. Има реална опасност всички антибиотици да загубят своята ефективност и медицината да се върне към „тъмните векове“.
Основните "инкубатори" на такива микроби са болници и животновъдни ферми, където се използват лекарства за ускоряване на растежа на говедата. И там, и тук са концентрирани голям брой потенциални носители на инфекцията, и самите бактерии, и антибиотици, които ги карат да се развиват и пречат на „обикновените“ бактерии да подтиснат по-малко плодовитите супермикроби.
Кумар и неговите колеги са открили изключително необичаен пример за това как в този процес се намесват не само антибиотици, но и други „продукти“ на съвременната цивилизация – като „неестествена“ диета и необичайно висока концентрация на хора. Основен "виновник" за всички подобни проблеми традиционно са микробите от вида Clostridium difficile, близките роднини на много по-опасни и смъртоносни бактерии, тетанус бацилите, както и патогени на ботулизъм (Clostridium botulinum) и гангрена (Clostridium perfringens).
Има няколко подвида на този микроб, някои от които могат да причинят тежки стомашно-чревни инфекции, отделяйки два вида токсини, които провокират коремна болка и диария. В повечето случаи болестта завършва след няколко дни, но понякога бактериите навлизат в дебелото черво и причиняват мощно възпаление, което води до развитие на тежък ентероколит, опасен за живота на пациента.
Ако микробът успее да „влезе в червата“, е доста проблемно да бъде унищожен, тъй като самият Clostridium difficile е устойчив на повечето антибиотици и е предразположен към образуване на спори. Тези спори позволяват на микроба да оцелее, пътувайки през стомаха, което допринася за бързото му разпространение.
Кумар и неговите колеги са провели първото мащабно генетично „преброяване“ сред тези микроби, опитвайки се да разберат как се появяват скорошните огнища на ентероколит в Съединените щати и Великобритания и да разберат дали техните патогени се различават от другите подвидове Clostridium difficile.
За да отговорят на този въпрос, учените събрали проби от микроби в различни краища на цивилизацията и природата, от болници до кучешки развъдници и конски конюшни, извлекли от тях клостридии и напълно разшифровали геномите им. Общо учените успели да съберат проби от повече от 900 щама на тази бактерия в три дузини страни по света.
Както се оказало, най-инфекциозните щамове на Clostridium difficile забележимо се различават от другите подвидове на този микроб не само по структурата на тяхната ДНК, но и по това къде те се срещат. Оказало се, че почти всички от тези бактерии са открити в болници, където наскоро е имало огнища на тежки форми на диария или ентероколит.
Изучаване на генома на тези микроби показало, че те са близо до отделяне от общото дърво на еволюцията с останалата част от клостридиите и образуването на нов вид, специализиращ се при болнични инфекции.
В полза на това, както показват експериментите върху мишки, се казва, че тези микроби са придобили нови варианти на гени, отговорни за преработването на захарите и образуването на спори. Първите им помагат да се хранят с глюкоза и фруктоза, които присъстват в големи количества в "болнична храна", а вторите - да се противопоставят на действието на дезинфекциращите стредства, които се използват в болничните заведения.
Интересното е, че тези бактерии не са се появили сега и дори не през миналия век. Те са възникнали, както показват изчисленията на учените, преди повече от 75 000 години и оттогава еволюират заедно с човечеството, приспособявайки се към новите условия на околната среда.
Това, както отбелязват учените, е интересно само по себе си, тъй като самият факт за съществуването на подобна форма на Clostridium difficile означава, че културното и технологичното развитие на човечеството е послужило като „двигател” на реалната биологична еволюция на друго живо същество. Това означава, че за борба с болничната диария е необходимо помещенията да не се дезинфекцират по-активно, а да се променят начинът на живот и хигиенизиращите средства.
