Свети Георги винаги е изобразяван върху многобройни икони и на популярни живописни картини като конник, който със своето бойно копие убива змей. Това илюстрира чудото, което той извършил недалеч от Вирит – днешния Бейрут в Ливан, по пътя към съседния град Лида. Свети Георги служел по тези места като офицер в римската армия. И тук вече, както нерядко се случва, историческите сведения и легендата се смесват в един невероятен разказ за смелост, героизъм, благородство и Божие чудо.
По онова време близо до града Вирит се простирало обширно езеро. Сред него върху остров живеел страховит змей-човекоядец. Той често излитал от острова си, нападал града, убивал много хора, отвличал деца и ги изяждал. Още щом наближавал градските стени, неговият отровен дъх започвал да умъртвява жертвите. Мнозина смели мъже се опитвали да убият чудовището, но всеки, който излизал насреща му, загивал в неравната битка.
Гергьовден – обичаите, задължителни за спазване!
Отчаяните граждани се обърнали към управителя на града с молба за помощ. Той изпратил войскови отряд срещу змея – но част от войниците не издържали на отровния му дъх и побягнали, а другите загинали в боя.
Тогава управителят наредил да се определят кои деца ще бъдат давани поред на змея, та да остави града на мира и останалите да се спасят. Сам той обещал, че ще даде и своята дъщеря, когато дойде нейният ред.
Така всяка седмица гражданите на Вирит давали по едно дете на змея. Дошло времето и за дъщерята на управителя. Той заповядал тя да си облече най-хубавите дрехи, а после да отиде да чака чудовището на брега на езерото.
По същото време Свети Георги минавал оттам на бял кон. Когато видял красавицата, я попитал защо седи на брега и плаче. Тя през сълзи му разказала печалната си история, а после му извикала да бяга и поне той да се спаси – защото змеят идвал към тях.
Какво не се прави на Гергьовден?
Щом го видял, Свети Георги насочил бойното си копие, препуснал към него и смъртоносно го пробол. Сетне казал на девойката да върже убитото чудовище с пояса си, а сам той й помогнал да го завлекат в града. Хора, щом видели змея, се разбягали панически от страх – но Свети Георги им рекъл да не се боят, защото е изпратен от Господ Иисус Христос, за да ги спаси от злото, което измъчвало техния град. После той с меча си отрязал главата на змея. Хората тогава повярвали в Бога, всички се покръстили и станали християни.
След време на мястото, където Бог изпратил Свети Георги да извърши чудото със змея, благодарните потомци построили голяма църква „Света Богородица“, а след нея и друга - „Свети Георги“. Когато завършили църквата, посветена на светеца, хората станали свидетели на още едно чудо: докато освещавали храма, до него бликнал извор с жива вода. Тя лекувала и избавяла хората от най-различни болести – също, както някога Свети Георги ги избавил от змея.
Това, разбира се, е легенда – но тя прекрасно символизира силата на вярата в Господа Иисуса Христа; вяра, която е способна да победи и най-страшните чудовища на този свят.
