Трудно е да си представим Великден без боядисани яйца и без козунак. В различните семейства към приготвянето на козунака се подхожда различно, според свободното време, финансовите възможности и способностите на домакинята: някои си правят домашен козунак по импровизирани указания, споделени със съседките, други се ровят в интернет, трети използват грижливо съхранявани стари бабини рецепти. Други, понесени от напрегнатото ежедневие, си купуват готов козунак от магазина; разбира се, така се губи голяма част от очарованието на приготовленията за празника, но все пак козунакът ще бъде налице, макар и с известен дъх на търгашеско комерсиализиране.
Традицията за приготвяне на обреден великденски хляб води началото си от ХІІ век – този ритуален хляб се нарича „артос“ (от гръцки - „хляб“).
В съвременната българска традиция е прието козунакът да се замесва в четвъртъка на Страстната седмица и да се поднесе в събота. Но това очевидно е привнасяне на светски елемент в ритуала, вероятно просто с цел да се улеснят домакините и да се разтоварят малко от работата в последните дни на седмицата. Ако обаче се спазва църковното правило, козунакът трябва да бъде замесен в събота и да се поднесе на трапезата в неделя.
Старинните рецепти препоръчват козунакът да се замесва само с бяло брашно и с повечко яйца – най-малко пет яйца на 1 кг брашно; но, все пак, ако са повече, толкова по-добре. Също така, колкото повече време и енергия се отделят за месенето му, толкова козунакът става по-пухкав.
Любопитна е традицията, според която тестото трябва да се удари в масата най-малко 100 пъти. Дали това число е само символично или трябва да се приеме буквално, не е съвсем ясно. Но има друг сигурен индикатор за готовност на тестото, съответно и на самата домакиня да изпълнява по-нататък рецептата – ако са й изтръпнали ръцете от удрянето на тестото в масата, може да продължи по-нататък с процедурата; е, след кратка почивка, разбира се.
Впрочем, почивката може и да се проточи, защото следващият етап в процедурата е втасването на тестото – а той трудно може да се нарече „кратък“. Времетраенето на тази стъпка е час и половина - но това е минимумът. Ето защо отделете поне 2 часа, като разделите въпросната стъпка на две. Един час тестото си почива във вид на обичайната топка. След това, ако искате да впечатлите домочадието си с нещо по-засукано, усуквате, заплитате или доизкусурявате тестото във вид на някоя по-необичайна форма – тук интернет наистина може да помогне на вашето въображение; така „засуканото“ тесто втасва още час.
Помещението, в което месите и където втасва козунакът, е желателно да бъде топло – така се препоръчва в старите готварски книги от 20-те и 30-те години на ХХ век. Фурната, където ще го печете, не трябва да е на високи градуси – защото иначе ще получите загоряла кора и вдлетена (глетава, полусурова) вътрешност.
Освен в България, великденския сладък хляб е известен като „козонак“ още в Румъния и Молдова – откъдето и е дошъл в края на ХІХ-ти век и началото на ХХ-ти. Предполага се, че думата също е пристигнала именно оттам, а оригиналният й произход е от гръцки - „кузунаки“, иначе казано „камбанка“; може би заради типичната форма на тогавашните (вероятно и сегашни) великденски гръцки сладки хлебчета.
ОЩЕ: Колко захар да сложим на 1 кг брашно, за да станат на конци козунаците?
