Вече в магазините има почти винаги козунак, независимо от сезона и дали са празнични или делнични дни. Разбира се, така в известен смисъл се губи ритуалния смисъл и тържествеността при приготвянето му в домашна обстановка - но пък за сметка на това може да се насладим на вкуса му по всяко време на годината.
Веднага пред нас изниква въпросът: как да съхраним козунака така, че да запазим свежестта на вкуса, а също и оригиналната му пухкава, мека текстура? В противен случай, ако не успеем да го опазим, няма нужда от особено въображение, за да си представим само колко усилия, майсторлък и вкусни ставки, вложени в него, ще отидат на вятъра.
Оптималният начин за съхраняване на козунак е в полиетиленов плик, кутия за торти или домакинско фолио. В тази процедура обаче трябва да се спази една важно изискване: козунакът би трябвало да бъде съвсем изстинал, преди да го поставим в плика, кутията или да го обвием във фолиото. Ако го сложим топъл в опаковката, сравнително бързо ще мухляса по простата причина, че влагата, останала в такъв случай по него, ще се изпари вътре в пластмасата, ще го навлажни и ще се развъдят бактерии.
Само 1 лъжица от това и козунакът ще е два пъти по-вкусен
След като козунакът изстине достатъчно и го поставим в подходяща опаковка, може да го сложим в хладилника или направо в камерата. Също и във фризер. Така може да се съхранява няколко дни. След размразяване козунакът е запазил на задоволително ниво вкусовите и текстурните си качества.
Т. нар. „стареене“ на козунака се дължи на измененията, настъпващи в нишестето, което се съдържа в брашното и е важна част от хранителните му съставки. Натуралното нишесте представлява структура от кристалчета. Щом се разтвори във вода и се нагрее при направата на козунака, то се трансформира и започва да наподобява желатин (тази му форма е добре позната на всяка домакиня) – затова и този процес се нарича желатинизиране. Така нишестето изгубва оригиналната си кристална структура на твърдо вещество, омеква и става разтегливо.
Но при охлаждането на козунака протича обратния процес – нишестето отново се втвърдява, възвръща кристалната си структура, а в резултат на това текстурата на козунака става твърда, чуплива и суха. Вкусът и ароматите, вложени в него, се губят. На въздух процесът на втвърдяване на нишестето се ускорява – затова опаковането на козунака се използва активно при съхраняването му. Иначе самата запечена кора играе важната роля на пречка пред съхненето му.
Традиционен козунак, мекичък отвътре, с хрупкава коричка отвън!
Освен опаковането и охлаждането (евентуално замразяването) на козунака за по дълготрайното му запазване, е добре да се приложат и някои тънкости както при купуването, така и непосредствено при сервирането му върху трапезата. Те не са сложни.
Първото нещо, за което би трябвало да внимавате, ако желаете да се наслаждавате по-дълго време на мек, ухаещ и пухкав козунак, е да не го купувате, ако е нарязан предварително. Нарязването му, естествено, увеличава повърхността на неговата вътрешна част и така излага повече от нея на въздействието на въздуха. Така козунакът съхне по-бързо и „старее“.
Когато го сервирате на трапезата, е по-добре да го нарязвате, като започнете от средата – а не от единия край. Щом нарежете желаното количество резени (филийки), ги разпределяте сред сътрапезниците, а двата части долепете една до друга; така вътрешната му част ще бъде изложена много по-малко на въздух, съответно изсъхването ще бъде максимално ограничено.
