Със сигурност се мислиш за много зает човек. Направо те чуваме как си казваш „Имам само 24 часа“ и препускаш към следващата задача. А после се чудиш защо все нещо не ти се получава и все някой остава пренебрегнат. Не, проблемът не е в другите, в късмета или в качеството на твоите идеи. Там е работата, че най-важните неща страдат точно от стремежа ти да свършиш всичко – но вместо това, спешните задачи изцяло изтласкват най-важното от графика ти. А същност, заедно с времето ти влагаш частица живот. Не е ли по-логично да го подариш на най-важните неща и хора?
Знаем, че е трудно и даже невъзможно да го следваш винаги. И въпреки това добре прекараното време е това, което има наистина значение. Ще го познаеш по резултатите. Ако е с най-близките – това са специалните спомени, които ще помниш винаги. Ако е с любимата работа – е, сам знаеш какво се случва, когато посветиш повече часове над проекта, в който гориш.
Нещо повече – дарявайки време на важните неща, ти създаваш своята малка, лична борба срещу бързинето, което е обзело всичко и всички наоколо – от начина, по който се храним и обличаме през начина, по който общуваме. Съвременен проблем? Ние също мислехме така, докато не прочетохме историята на господата de Pesters и Van Marwijk Kooy, които през 1870 г. поставят основите на пивоварната Amstel на брега на реката със същото име. Двамата имат много ясна идея как точно да превърнат правенето на бира в ритуал – докато конкуренцията залага на т.нар. ‘scharrebier‘, която се вари само за ден, те дават на своя продукт нещо много специално – време.
И успяват. Мълвата за качествата на Amstel Premium Pilsener и процесът на slow brew бързо се разнася из Амстердам. Но това е само началото. В момента около 80 държави по целия свят се наслаждават на качествата на тази бира, а пивоварите продължават да я даряват с частица от живота си, защото не е важно просто да направиш нещо, а да стане добре.
За щастие, те не са единствените хора, които се борят срещу начина, по който пренебрегваме най-ценното за нас. Във видеото ще се запознаете с още няколко. Те нямат за цел да ни поучават, а съвсем човешки да ни разкажат за своя опит и пътя, по който са минали.
Важните неща заслужават нашето време. А ние заслужаваме да не се чувстваме разкъсани между всичките си задължения, за да се насладим на мига. Пък след него – и усехът е по-сладък.
