14 февруари настъпи отново! С него и вечните спорове... За едни това е празник на любовта, на щастието, време, което да прекарат с онзи, който кара сърцето им да тупти най-силно. За други - повод да вдигнат чаши, да отпразнуват празника по стар стил на Свети Трифон Зарезан, деня на виното!
Където и да се намираме по света, който и празник да празнуваме, дали сме сами или с половинка, трябва да се радваме, че в живота ни присъстват толкова прекрасни неща като любовта и виното! А какво по хубаво от това, когато те са обединени от един и същи ден!
Вместо да се чудим как да преглътнем прекалено многото цветя, балони и сърца навън, както и сладникавия до горчиво мирис на демонстративната любов, нека погледнем какви са традициите и обичаите на различни места по света в този ден.
В Естония 14 февруари е просто „ден на приятелите“ и подаръци за Свети Валентин активно се разменят между приятели. Но денят се счита и като хубава и подходяща дата за годеж.
В Дания на Свети Валентин мъжете изпращат на дамите римувани стихчета, като посочват имената си само с точици. Ако жената познае кой й е изпратил стихчето, той печели едно яйце на Великден.
В Уелс по стара традиция мъжете подарявали на любимите си лъжици за „празика на влюбените“. В дърворезбите по лъжицата те кодирали и съвсем конкретни послания. Ключът показвал, че дамата знае достъпите до сърцето на възлюбения си, колелото означавало, че той от сърце иска да работи за бъдещото си семейство, а изрязаните мъниста подсказвали колко деца желае той от нея!
В Словения точно на свети Валентин се празнува денят „Здравко“, като начало на земеделските дейности за новата година, както и у нас зарязваме лозята на Трифон Зарезан. Словенците вярват, че на този ден птиците се женят, и който тръгне пеш през замръзналите поля, ще види това тайнствено събитие.
В Япония по традиционния дискретен начин жените могат да изкажат чувствата си на Свети Валентин, подарявайки различни по вкус шоколадчета. Един е видът за братя, бащи и друг за близки мъже, към които жената няма романтични чувства. Съвсем различен е вкусът на шоколада за любимия, особено ако решим да е тип „домашно-приготвен“.
Трети вид шоколади се подаряват от жена на жена – защото, какво сме без доверените си приятелки? А последния вид шоколади се подаряват на тия, за които предполагаме, че никой няма да се сети – непопулярен колега в службата, или чистачката на офиса… Все пак говорим за Япония, а там внимателното отношение към хората е на почит. Дори когато си щастливо влюбен.
Интересното е, че японците отговарят на този жест едва на 14 март, „Белият ден“, когато жените получават своите подаръци за свети Валентин. Те често също са под формата на шоколади в бели опаковки.
Същата традиция се спазва и в Южна Корея, но там изобретателността стига и по-далеч. На 14 април е създаден още един празник – „Черният ден“, когато самотните хора, които не са получили подарък на нито един от двата празника, се събират да вечерят заедно блюдо от черна юфка, в знак на уважение на своя начин на живот.
Чувството за хумор или може би за надежда на корейците се простира и по-надалеч. Така 14 май е определен за ден на розата, 14 юни за ден на целувката … и така до 14 декември – ден на прегръдката.
Разбира се, традицията с шоколадчетата е идея на японски сладкар, подета от развлекателната индустрия. Но си струва да помним, че всичко е стъпило върху много древни обичаи за изразяване на взаимната обич и признателност, на които патрон е станал добрият свети Валентин – свещеникът, рискувал живота си, венчавайки по християнски римските войници.
